ЙОДЬОН ФОН ХОРВАТ: "ВЕЧНИЯТ ЕСНАФ", "МЛАДОСТ БЕЗ БОГ", "ДЕТЕ НА НАШЕТО ВРЕМЕ"

Венцеслав Константинов


      Творчеството на австрийския драматург и романист Йодьон фон Хорват (1901-1938) е остро сатирично, но е облъхнато от лирична и често приказна атмосфера.

      Романът му "Вечният еснаф" излиза от печат през 1930 година. В първата му част, озаглавена "Господин Коблер става паневропеец", се разказва как безскрупулният гешефтар Алфонс Коблер спечелва при непочтена продажба на автомобил прилична сума, която му позволява да замине от Мюнхен за Барселона на "Световното изложение 1929". Но той не се интересува нито от научно-техническия прогрес, нито от особената атмосфера около едно такова събитие - единствената му цел е да си намери добра партия за женитба. Решил е да компрометира някоя заможна дама сред обществото и по този начин да я изнуди да се омъжи за него.

      Хорват използва преминаването не героя през завладяната от Мусолини Италия, за да изрази ненавистното си отношение към фашизма. Във Верона към Алфонс Коблер се присламчва господин Шмиц - журналист в малък булеварден вестник, издаван във Виена. Той се държи като пророк и развива своите криворазбрани паневропейски идеи. В целия му брътвеж Коблер открива потвърждение на собствените си еснафски представи - той смята, че е открил модела на Паневропа сред човешкото гъмжило в квартала на проститутките в Марсилия.

      В Тараскона се качва във влака една знатна млада дама, която се оказва дъщеря на твърде богат индустриален от Рурската област, Коблер веднага пристъпва към изпълнението на плана си и започва да я ухажва, като при това ловко я подпитва за положението й. За да й направи впечатление, той отсяда в Барселона заедно с нея в изискан и скъп хотел, като не жали парите. Успява да прекара нощта с нея и вече смята, че е спечелил играта. Но на сутринта "любимата" хладно му обяснява, че има среща с годеника си, американски милионер, и затова трябва да се разделят. Разочарован и останал почти без средства, Коблер заминава обратно за Мюнхен.

      Втората част на романа, озаглавена "Госпожица Полингер става практична", разкрива съдбата на една бивша приятелка на Коблер от времето на световната икономическа криза. След като загубва работата си, някогашната шивачка успява да си пробие път в живота като художнически модел, но постепенно се превръща в обикновена проститутка. Тази част е твърде кратка и представлява самостоятелен разказ.

      Третата и последна част, озаглавена "Господин Райтхофер става безкористен", е замислена с известна пародийна сантименталност и разкрива "щастливия край" на историята на Ана Полингер. Един добронамерен почитател се заема да я избави от недостойната й роля и да придаде отново смисъл на живота й. Той й осигурява работа и й предоставя възможност да се завърне към порядъчния живот.

      В този роман, който Хорват иронично определя в подзаглавието като "поучителен", се предлагат някои наблюдения върху "биологията на зараждащия се еснаф". Трите части на произведението не са органически свързани като сюжет, а по-скоро са близки по тематика и представляват своеобразен "триптих".


      Вторият роман на Йодьон Хорват "Младост без бог" е създаден във Виена през 1937 година и е публикуван през 1938 г.

      Това е първият от два романа, обединени отново тематично под заглавието "Епохата на рибите". Той описва трагедията на националистично настроената младеж в Германия след 1933 година, когато на власт идва Хитлер. "Настъпват студени времена, епохата на рибите, в която човешката душа замръзва както лика на една риба". Душата е замръзнала, а очите са загубили своя блясък, понеже вече не се взират в бога.

      Така политическото положение в Европа се обяснява с еротични и социални неврози, обхванали хората. Книгата представлява смесица между криминален роман и теологична проповед, пропита от психология, социална патология и християнски екзистенциализъм.


      Последният, трети роман на Йодьон фон Хорват възниква през същата 1937 година и е озаглавен "Дете на нашето врече". Излиза от печат в Амстердам през 1938 г.

      Романът описва мислите и преживяванията на един млад мъж, който дълго време е бил безработен и накрая намира спасение, като постъпва в армията. Макар да схваща демагогията и двуличието на нацистката идеология, той се утешава с убеждението, че "не може да съществува живот без лъжа". Така става неволен съучастник в престъпления, инструмент в ръцете на своите началници - участва във военното нападение над една малка съседна страна, което лицемерно се превъзнася като спасение за застрашеното отечество. Капитанът на неговата рота не може да понася повече жестокостите, извършвани над цивилното население, и дири смъртта си в едно сражение. Без да разбира същността на положението, младият войник иска да го спаси, но е тежко ранен в ръката.

      След престой в болница войникът се отправя в тила, за да намери вдовицата на мъртвия капитан. Той иска да й предаде едно писмо, което е успял да вземе от ръката на падналия в боя. След като издирва адреса й, той прекарва нощта при нея, но при това уврежда болната си ръка и остава завинаги сакат.

      Героят е отново безработен и се прибира при баща си, един пропаднал келнер. Сега той разполага с време, за да размисли върху положението си и осъзнава, че е бил измамен. След като дава воля на гнева си в един предизвикан от него скандал, той тръгва сам през студената зимна нощ и дири смъртта в измръзването.

      Творбата на Хорват представлява антифашистки роман, в който отново се развенчава благодушната представа за немския дребен буржоа като пазител на реда и традициите в страната. Тъкмо тези му качества го правят съучастник в организираното насилие на националсоциализма.


      И трите романа на Хорват са написани леко, с цветист разговорен език и майсторски диалог, и го представят като отличен белетрист.





Wenzeslav Konstantinov, Ödön von Horváth: Der ewige Spießer, Jugend ohne Gott, Ein Kind unserer Zeit
- Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 25 ноември 1981.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop