МАГИЧЕСКИЯТ ПАРФЮМ НА ЕДНА КНИГА

Венцеслав Константинов


                                        Патрик Зюскинд, "Парфюмът. Историята на един убиец",
                                        (Patrick Süskind, Das Parfum - Die Geschichte eines Mörders, 1985)
                                        превод от немски Юрия Симова,
                                        Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив 1988 г.



      Доскоро Патрик Зюскинд бе напълно непознато име в литературата. Днес той е един от най-споменаваните немски писатели, а книгата му "Парфюмът" веднага след излизането й бе преведена на повече от двадесет езика. Сравняват я по въздействие и популярност с "Името на розата" на Умберто Еко. Но, струва ми се, по-подходящо е сравнението с една по-стара "литературна сензация" - преди шестдесет години по подобен начин бе приета от читателите и критиката по света друга немска книга: романът на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново". Приликата се подсилва и от сходната съдба на двете книги - и двата романа предизвикаха крайно противоречиви оценки, простиращи се между пламенния възторг и също така пламенното отрицание. "Тъй изненадващ, тъй приказен и в същото време тъй ужасно страшен, пълен с фантазия и езиково изящество - това е вълнуващият първи роман на един високо надарен писател" - четем в един немски критичен отзив за "Парфюмът". А в Сан Франциско пишат: "Едно от най-смайващите открития през последните години. Пленително. Шедьовър!" Френският "Фигаро" отбелязва: "По-различно от всичко четено досега. Феномен, който ще остане единствен в съвременната литература." А авторитетният "Тайм" пророкува: "Силен и увличащ роман. Въздействието му ще трае дълго."

      Наред с възхищенията обаче се появиха и гласове, които наричат романа мистификация, упрекват Зюскинд, че спекулира с ниските страсти на читателите, обвиняват го в епигонство, та дори в плагиатство, като се опитват да му отнемат авторството на основната идея. А тя е наистина уникална: един човек, "едно от най-гениалните чудовища на осемнадесети век", притежава необикновено силно обоняние и чудната способност да различава хиляди ухания. Единствената му амбиция в този живот е от "летливото царство на миризмите", а именно: да композира парфюм, съставен от телесната миризма на множество красиви момичета, с който да се напръска и така да спечели обичта на хората. Защото - и това е ужасната цена за гениалността му - самият той е лишен от собствена миризма. Чудовището Жан-Батист Грьонуй копнее за мириса на ония толкова рядко срещани люде, които вдъхват любов. И тъкмо те стават неговите жертви. Но стремежът му е да създаде парфюм с дъх не само на човек, а и на свръхчовек, на ангел - "така неописуемо хубав и живителен, че този, който го вдъхне, да се омагьоса и да възлюби от все сърце него - Грьонуй, носителя на този парфюм".

      Но - ето и поантата на романа - в мига на успеха онази магия, за която убиецът е копнял винаги - обичта на хората, - му става непоносима, защото самият той не ги обича, той ги мрази. И символично конципираният герой на Зюскинд - пак един диктатор и тиран - внезапно осъзнава, че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мрази и да бъде мразен.

      Тази заострена фабула обаче е само външната обвивка на творбата. Същността й е друга - иронично есе върху закърнялата култура на възприятията при човека, особено съвременния. Според Зюскинд парфюмите, които ни заобикалят, притежават такава убеждаваща сила, пред която бледнеят слово, поглед, чувство и воля. Покоряващата власт на уханието е неудържима, тя прониква в нас, както въздухът в дробовете ни, изпълва ни докрай и няма средство, което да я спре, защото не я осъзнаваме.

      Сравняват образа на Жан-Батист Грьонуй с един или друг герой от съвременната литература, най-вече с прочутия урод на Гюнтер Грас от романа "Тенекиеният барабан". Но нека припомним, че всички тези "чудовища" идат от романтическата традиция. Героят на Зюскинд - той е и физически безобразен - е по-сроден с Квазимодо на Виктор Юго и особено с персонажите от приказния свят на Е.Т.А. Хофман. А оттам пътят води назад към немската народна приказка, към ужасните разкази за изверги и фантастични зверства, събрани някога от Братя Грим. Дори стилът на "Парфюмът" е издържан в духа на немското романтическо повествование с характерната ирония и "изпадане от рамката" на фабулата. Затова и романът добива особена идейна многозначност, която бързо го отделя от образците на "тривиалната литература" - а някои биха искали да видят там мястото му.

      И накрая трябва да призная, че отдавна не бях чел тъй свежо, изящно и същевременно прецизно преведена книга от немски автор. Юрия Симова е опознала не само тънкостите на парфюмерийното изкуство, но и многообразието в аромата на словото. В нейния превод романът на Зюскинд е съхранил своя личен парфюм - и така той постига нещо от участта на клетия Грьонуй: предизвиква възхищение, но също и ненавист. Времето ще покаже коя съставка от този магически парфюм ще надделее...





Wenzeslav Konstantinov, Das magische Parfum eines Buches
- In: сп. "Пламък", София, кн. 2, 1989.



© Венцеслав Константинов, 1989

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop