УВЕ ТИМ: ЗМИЙСКОТО ДЪРВО

Венцеслав Константинов


      Случаят пожела да се запозная с Уве Тим в Гьотинген през есента на 1973 година. Тогава тридесет и осем годишният писател, който имаше зад гърба си една стихосбирка и два романа, но вече бе намерил установено място в панорамата на западногерманския литературен живот, изнесе лекция върху творчеството си в организирания от "Гьоте-институт" семинар за преводачи. Невисокият, но спортно сложен д-р Тим имаше повече вид на студент или работник, отколкото на литератор. В разговора ни, когато ми надписа току-що публикувания си роман "Моренга", той сподели, че не се смята за "професионален писател" - в класическия смисъл на понятието, - а гледа на творчеството си като на средство за политическо въздействие. Вече от няколко години Уве Тим бе член на Германската комунистическа партия.

      Знаех, че е роден на 30 март 1940 година в Хамбург. След завършването на основното си образование Уве Тим изучава кожухарски занаят. Но изоставя тази професия, записва се в Брауншвайгския колеж и на двадесет и три годишна възраст полага матура. После става студент по германистика в Мюнхен, получава стипендия за парижката Сорбона и там изучава философия. В Париж Уве Тим се сблъсква със студентското революционно движение, добива първите си политически и литературни впечатления. Едва във Франция от 1968 година той започва да чете усилено трудовете на Маркс, запознава се със съчиненията на Маркузе и Адорно, увлича се от идеите на Франкфуртската школа и на философа Юрген Хабермас, за да отхвърли по-късно неговите политически постановки.

      Още като студент Уве Тим пише стихове - изящни сонети в маниера на Гьоте. Но в Париж и след завръщането си в Мюнхен той се посвещава на политическа дейност и започва да пише агитационни стихотворение за целите на уличната пропаганда. Тогава се числи към групата "Ляволитературен Хамбург". През 1969 година Уве Тим участва в колективната антология "Агитпроп. Лирика. Тези. Отчети", издадена в Хамбург. Там той отбелязва: "И най-доброто агитпроп-стихотворение винаги е по-лошо от камъка срещу шлема на биещия полицай, плесницата за нацисткия канцлер Кизингер, завземането на един завод или институт". В статията си "Значението на агитпроп-лириката в борбата срещу капитализма или дребният добитък също цапа" той изразява възгледа, че "метафорите и образите, които конструират един "поетичен свят", трябва да бъдат унищожени, понеже само възпроизвеждат действителността, която политическото стихотворение желае да промени".

      Пак през 1969 година Уве Тим посвещава усилията си на площадния политически театър, който по подобие на агитпроп-представленията от края на двадесетте години трябва да допринесе за политическото ограмотяване на населението. Тогава той написва заедно с Роман Ритер пиесата "Агитпроп-драма против технократския висшеобразователен модел". На следващата година в Мюнхен, където Уве Тим завършва образованието си, се основава "Мюнхенски театрален колектив" и там се играе пиесата му "Степната свиня или годините на учение не са години на властване". Уве Тим сътрудничи на Социалистическия германски студентски съюз. Вече се числи към така наречената "Словесна група Мюнхен". През 1971 година той защитава дисертация и публикува стихосбирката си "Възражения". В послеслова към нея отбелязва: "Който се разпорежда с езика, може тенденциозно да се разпорежда и с действителността; може да я изопачава и скрива в езика. Тук, във Федералната република, политическата власт се разкрива в отношения - не само в правото на разпореждане със средствата за производство, с машините и с хората, но и в правото на разпореждане с езика. Господстващата класа господства и над езика." Според Уве Тим задачата на поета е да разпръсне "фалшивия ореол" на езиковите конструкции и понятия и да изкара наяве тяхното значение. Уве Тим си поставя за цел да спомогне за усъвършенстването на всички човешки сетива, за развитието на "тоталния човек", по думите на Маркс, за реализирането на неговите заложби и способности. В това вижда той целите и предназначението на литературата.

      През този период Уве Тим участва в издаването на списание "Литерарише хефте", а от 1973 до 1978 година заедно с Уве Фризел, Герд Фукс и Рихард Хай оформя издателската група "Ауторен-едицион" към втория по големина книгоиздателски концерн във ФРГ "Бертелсман ферлаг", Мюнхен. Естетическата програма на групата е формулирана по следния начин: "Ауторен-едицион се обръща към широк читателски кръг. Публикуват се само романи, повести и разкази от немскоезични автори. Обществените проблеми трябва да бъдат изобразявани нагледно и занимателно. Стремим се към реалистичен стил. Не стилистичната трудност на автора пред една противоречива действителност, а самата действителност е темата на Ауторен-едицион."

      Така през 1974 година Уве Тим публикува първия си роман "Горещо лято", който две години по-късно е издаден и в ГДР. Това е книга с автобиографичен характер, която разглежда времето на студентските вълнения във Федералната република - годините 1967/1968. Главният герой е дребнобуржоазен интелектуалец, който търси трайна позиция в живота си, преминава през университета, дейността в Социалистическия студентски съюз, живота в една анархистична комуна, за да намери накрая пътя към себе си и действителността като работник в една фабрика. Там той се чувства солидарен с работниците и по съвета на един член на Германската комунистическа партия продължава следването си, за да стане учител и с това да спомогне за общественото придвижване по дългия път към революцията.

      Този първи роман на Уве Тим става характерен за онова течение в литературата на ФРГ, което се стреми да обхване критично социалната действителност, за да предизвика променил. След публикуването на книгата Уве Тим дава интервю пред студентското ляво списание "Роте блетер", където обяснява какво въздействие очаква от романа си: "Аполитичният писател да се политизира и неорганизираният да се организира. Естествено литературата никога не може да стори това сама. Във всеки случай тя може да подпомогне един такъв процес. И това вече би било много." А в статия, публикувана през 1976 година в "Щутгартер цайтунг", Уве Тим излага мнението си, че "реалистичната литература влага своята специфична (естетическа) част в издирването на социалната истина, като при това тя не е просто отражение на действителността, някакъв неин огледален образ, а трябва да се превърне в в двигателен момент."

      Романът "Горещо лято" е приет с противоречиви оценки от критиката. Официалните издания предпочитат да го причисляват към образците на тривиалната литература. Въпреки това книгата претърпява няколко издания. Това дава възможност на писателя да се заеме с по-амбициозно начинание. Няколко години Уве Тим работи над обемистия си роман "Моренга", който излиза в "Ауторен-едицион" през 1978 г. Това е книга, изградена от исторически факти и поетическо въображение, спадаща към така наречените романи "факция". Уве Тим описва въстанията на хотентотите при завладяването на днешна Намибия от немските колониални войски. Така книгата се превръща в първата история на първите освободителни борби в Черна Африка.

      В следващия си роман "Бягството на Кербел" (1980) Уве Тим се връща към темата на "Горещо лято". Тук той описва съдбата на активистите в студентското движение от 1968 година, тяхната обществена изолация и чувството им за обезвереност поради липсата на политическа перспектива за дейността им. Романът е построен като монтаж от бележките в личния дневник на героя, откъси от негови писма и коментара му към тях. Със своята тема този роман е характерен за основната тенденция в литературни процес във ФРГ от края на седемдесетте години, когато писатели като Бьол, Хотйевиц, Елснер, Дегенхарт и др. разглеждат кризата на личността в условията на съвременното индустриализирано буржоазно общество.

      Пътят на Уве Тим като писател продължава с албума "Германски колонии" (1981) и белетристичната творба "Мъжът на високия велосипед". Така той стига до романа си "Змийското дърво", публикуван през 1986 година. Действието на романа отново се развива в далечна и екзотична страна. Този път това е една от държавите в Южна Америка, управлявана от военна хунта. Главният герой е специалист по надземно и подземно строителство от Хамбург. Той приема предложението на своята фирма да поеме изграждането на хартиена фабрика отвъд океана. Неговият предшественик не се е справил със задачата поради тежкия климат и психически проблеми. Вагнер - героят на Тим - се отправя към новото си работно място, но още докато слиза от самолета и урежда формалностите на митницата, осъзнава, че с това предложение нещо не е в ред. Той се сблъсква с условията на работа в една изостанала страна, където владее корупция и партизанска война. Работниците на строежа са предимно боливийци, понеже на тях се плаща по-малко, отколкото на местните хора. Вагнер се запознава с успешно проспериращите свои колеги, за да установи, че всъщност идването му тук представлява бягство от професионалния застой, от неуспешния му брак, от загубата на увереност и самоуважение. Строежът на хартиената фабрика се извърша с недоброкачествени материали, навред се ширят кражби и измами, дори инженерите присвояват едно или друго от повереното им фирмено имущество.

      Героят на Уве Тим се опитва да се справи с положението, но неговата взискателност и принципност му създават врагове и сред приближените му. Постепенно го обзема безсилие и чувство за пропадане на всякакви надежди. Така в изнурителна борба с климата и абсурдните строителни условия минава по-голямата част от времето му. Започва дъждовният период, обектът се оказва залят от водата и с това начинанието на инженер Вагнер се проваля. Като мото към романа Уве Тим е поставил думите на Дени Дидро, написани върху стената на затворническата му килия: "Нашите безплодни усилия спадат също към всеобщия ред така, както и успешните."

      В този роман Уве Тим продължава да реализира своите естетически възгледи и дава плът на схващанията си за ролята на литературата в съвременния свят. Книгата му е образец на "работнически роман", написан вещо и увлекателно. Героят му претърпява вътрешно развитие, преминава през процес на "себевъзпитание", в който Уве Тим въвлича и читателя. Въпреки явната тезисност на произведението, то задоволява и по-високи художествени изисквания. Диалогът е майсторски конструиран, повествованието протича убедително, образите са живо очертани. А това е вече изява на истински професионализъм.





Wenzeslav Konstantinov, Uwe Timm: Der Schlangenbaum
- октомври 1986.



© Венцеслав Константинов, 1986

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop