РОМАНЪТ "ОРАНЖЕРИЯТА" ОТ ВОЛФГАНГ КЬОПЕН

Венцеслав Константинов


      "Оранжерията" е вторият следвоенен роман на Волфганг Кьопен, обрисуващ корупцията на бонското правителство. И тук е описан само един ден и половина от живота на главния герой - депутата в Бундестага Кетенхьове, който вижда политическите интриги, машинациите и в собствената си опозиционна партия, и в парламента. Романът е конципиран като притча въз основа на библейската легенда за пророк Йона, възвестил близката гибел на града Ниневия.

      Кетенхьове пътува с "Нибелунгенекспрес". От погребението на жена си той се прибира в "оранжерийния" град Бон. Мислите му летят назад, към 1945 г. Тогава тридесет и девет годишният мъж се завръща от емиграция в опустошената си родина, за де се включи в изграждането на нов, демократичен ред. Пак тогава съдбата го свързва с една жена, която е много по-млада от него. Елке, почти дете, "дойде при него, защото беше гладна, а по онова време той имаше консерви, топла стая, напитки, малък черен котарак и апетит за човешка плът, след като дълго бе постил - така се изразява Новалис, когато говори за любовта..."

      Бракът е обречен още преди сключването му. Затова Кетенхьове се впуска с двойно по-голяма енергия в политиката, и силната опозиционна партия го избира за свой депутат. В пленума на Бундестага и в отделните негови комисии той дава всичко, на което е способен, ала въпреки това остава настрана от другите като "човек, който желае доброто". Дори членовете на неговата партия го смятат за "Мефистофел на добрата воля".

      Журналистът Мергентхайм познава депутата още от времето на съвместната им работа във вестник "Фолксблат" преди 1933 г. и макар да е направил блестяща кариера по време на Третия райх, това не му пречи сега отново да е сред най-изтъкнатите хора. Именно той го предупреждава, че "нещо се подготвя". А Фрост-Форестие, непроницаемият служител от правителствената информационна служба, съобщава на Кетенхьове, че е определен за посланик в Гватемала.

      Нима искат да го изолират, да го премахнат от пътя си? Нима знаят, че за разискванията върху военния бюджет на страната той е решил да използва информация, съобщена му тайно от един чуждестранен кореспондент, и по този начин да разобличи политиката на превъоръжаване? Кетенхьове е отявлен пацифист и като последовател на абсолютния отказ от насилие не е съгласен даже и с най-незначителните отстъпки от страна на своето партийно ръководство. Вечерта преди разискванията той зърва в един ресторант млада девойка от Армията на спасението, която малко по-късно повторно среща на улицата. По професия тя е помощник-механик. Кетенхьове решава да направи за нея, каквото може, и те се уговарят да се срещнат следващата вечер в същия ресторант.

      На другия ден се стига до очакваните големи дебати в Бундестага върху военния бюджет. От една току-що отпечатана статия на Мергентхайм в правителствения официоз Кетенхьове разбира, че там също разполагат с информацията, върху която той е решил да изгради своите обвинения. По този начин обвинителната му реч става безсмислена, тъй като вече няма да представлява изненада за никого. Наистина той не отхвърля правото си на изказване, но го върши без каквото и да било вътрешно съпричастие.

      Вечерта скита безцелно из улиците на Бон. Среща още веднъж девойката, дава й две препоръчителни писма до депутати в Бундестага, обладава я сред развалините, и малко по-късо се хвърля от моста в Рейн. "Той беше бреме за самия себе си, и един скок от моста му донесе избавление".

      Без да съобразява тези свои наблюдения от 1953 г. с фактора време, Кьопен си служи преди всичко с вътрешния монолог, който е овладял до съвършенство. Романът му е изпъстрен с множество актуални подсказвания и като ключови фигури в него се срещат както федералният канцлер, така и тогавашният лидер на опозицията. Може да се каже, че тази творба на писателя представлява забележителен образец на твърде рядко разработвания в немската езикова сфера политически роман.

      Всъщност този роман на видния писател на ФРГ представлява първата литературна равносметка на политическата ситуация в Западна Германия от началото на петдесетте години. Наред с романа му "Смърт в Рим", "Оранжерията" е сред най-значителните белетристични творби, появили се след края на Втората световна война на немски език. Сам Волфганг Кьопен е един от първите, които прекрачиха "нулевата точка", до която бе слязла по време на нацистката диктатура немската национална литература.

      Когато през 1962 година Кьопен получи голямата литературна награда "Георг Бюхнер", в приветствената си реч той каза: "Аз принадлежа към писателското съсловие, което е призовано да предизвиква у читателя злоба." Тази ненавист към съществуващите социални порядки, облагородена художествено, изпълва и романа "Оранжерията".





Wenzeslav Konstantinov, Der Roman "Das Treibhaus" von Wolfgang Koeppen
- Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 19 ноември 1981.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop