РОМАНЪТ "ОБЕЩАНИЕТО" ОТ ФРИДРИХ ДЮРЕНМАТ

Венцеслав Константинов


      "През март тази година трябваше да изнеса в кантона Граубюнден лекция за изкуството да пишеш криминални романи" - отбелязва швейцарският писател.

      Но той няма особен успех с тази лекция. Д-р Х., бивш комендант на цюрихската кантонална полиция, е попаднал случайно сред слушателите и отправя упрек към творците на перото, че техните криминални романи имали твърде малко общо с действителността. Двамата се връщат заедно в Цюрих и по време на пътуването бившият полицейски служител споделя с писателя един случай от собствената си практика, в който най-способният му комисар се сблъсква с непредвидена случайност.

      Преди девет години комисарят д-р Матей се е намирал на върха на своята кариера. Трябвало е да бъде командирован в Йордания, за да помогне в преустройството на тамошната полиция. Той е бил "самотен мъж, винаги грижливо облечен, делови, отдавал значение и на най-дребната формалност, човек, който нито пуши, нито пие, но затова пък владее изтънко и безмилостно своя занаят".

      През последния ден от службата му в Цюрих съобщават за едно сексуално убийство, сполетяло малкото момиче Гритли Мозер. Матей трябва до съобщи новината на родителите и обещава на майката, че ще открие убиеца. Това обещание става причина Матей да прекъсне договора си с Йордания, да загуби мястото си в Държавната полиция и да започне да страни от всички и от всичко.

      Отначало колегите на комисаря смятат, че убиецът е един амбулантен търговец, който се навърта в селото. След дълги часове на разпит той признава, че е извършил убийството и след това се самоубива в килията си. Но д-р Матей се усъмнява в думите му. "Дано никога не се наложи да давате обещание, което на всяка цена трябва да изпълнявате", му е казал някога държавният прокурор. Сега той е дал такова обещание - хладнокръвният и трезв човек пламва от страстта да намери един убиец, за когото останалите са убедени, че изобщо не съществува.

      След като Матей напуска службата си, дотогавашните му колеги и познати започват да го отбягват. Той започва да пуши и да пие - неща, които никога дотогава не е вършил. В разговора с лекаря д-р Лохер, който тайно трябва да провери състоянието на разсъдъка му, вече бившият комисар обосновано мотивира всяка от привидно налудните си постъпки. Една рисунка на Гритли послужва за следа на Матей; лекарят му помага да установи по нея предполагаемия образ на убиеца. Но наред с това д-р Лохер го предупреждава: "Това, че схващате лудостта като метод, може би е твърде дръзко... но ако този метод не доведе до целта, боя се, че един ден ще ви остане само лудостта".

      Матей започва да дебне: става собственик на бензиностанция с надеждата истинският убиец да бъде привлечен от едно малко момиче, което прилича на Гритли и което Матей държи като примамка при себе си. След многомесечно чакане успехът изглежда близък: детето среща в гората мъж, който му подарява същите шоколадови таралежки, изобразени от Гритли като таралежи в нейната рисунка. Полицията е призована да помогне на бившия си колега, в акцията участват всички и обграждат гората. Но чакат напразно. След една седмица търсенето се прекратява. Само Матей не иска да се откаже и продължава да чака.

      Развръзката се намира едва много години по-късно, когато една възрастна жена на смъртния си одър се изповядва пред полицейския комендант. Убиецът, побъркан човек, действително е съществувал - такъв, какъвто си го е представял д-р Матей. Той е отнел живота на Гритли Мозер и на други две деца, и вече се е сприятелил с детето от бензиностанцията, за да го убие. По пътя за местопрестъплението обаче той загива при автомобилна катастрофа.

      Но за д-р Матей подобен резултат идва твърде късно, тъй като животът му е разбит от реалния неуспех. С време той напълно се пропива, пропада, оглупява. "Нищо не е по-ужасно от една силна личност, която се препъва в нещо идиотско. При такъв случай всичко зависи от това как силната личност ще се отнесе към смешното, което става причина тя да се срине - дали ще може да го преглътне или не. Матей не можеше да го понесе. Той искаше предвиждането му да се сбъдне."

      С тези думи Фридрих Дюренмат очертава проблематиката на романа: въпросът за действителната вина и възможността за реално наказание на престъпника. Швейцарският писател, създал си име главно като драматург, не се занимава тук с разнищването на криминалния случай и с обстоятелствата, които усложняват неговото разрешаване - него го интересуват моралната страна на съдебното разследване и социалният фон на престъплението.

      Така книгата му се превръща в "реквием за криминалния роман", защото, служейки си с похватите на този жанр, доказва неговата несъстоятелност и неадекватност спрямо действителния живот.





Wenzeslav Konstantinov, Der Roman "Das Versprechen" von Friedrich Dürrenmatt
- Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 19 ноември 1981.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 30.10.2013
 WEB Design © DarlSoft Workshop