ЕРИХ АРЕНД (1903-1984)

е немски поет и преводач на латиноамериканска и испанска лирика, роден в Нойрупин. Младият Аренд сменя много професии - работи като художник на театрални декори, банков служител, журналист и възпитател в експериментално училище. Ранните си поетически творби публикува в експресионистичното списание "Дер Щурм", а в 1926 г. става член на Германската комунистическа партия и предприема дълги странствания из Германия, Швейцария, Франция и Испания. След възхода на Хитлер емигрира в Швейцария, а от 1936 до 1939 г. се сражава в интернационалните бригади в Гражданската война в Испания. После прекарва близо десет години в индианските поселища из джунглите на Колумбия, а в 1951 г. се заселва в ГДР.
          Първите си книги Аренд издава едва след края на Втората световна война - "Нощта понесе албатроса" (1951) и "Балада за планинския вятър" (1952), - в тях използва предимно строгите форми на баладата и сонета. До средата на петдесетте години в творчеството му преобладава емигрантската тематика, но по-късно поетът се обръща към съвременността, като се стреми да я осмисли във всемирно, "планетарно" измерение.
          В поезията на Аренд се съживява немската философска ода на XVIII век, сътворявана от поети като Клопщок, младия Гьоте и Хьолдерлин. Аренд следва тази традиция, но стиховете му са изградени с отчетлива, драматическа дикция и сложни, трудно достъпни метафори. В книгите си "Оди за пòлета" (1959), "Егея" (1967), "Стихове от пет десетилетия" (1968), както и в късните стихосбирки "Памет и образ" (1976) и "Отграничаване" (1981) Аренд се откроява като един от най-значимите поети на нова Германия. Удостоен е с литературната награда "Йоханес Р. Бехер" (1966).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ