РОЗЕ АУСЛЕНДЕР (1901-1988)

е смятана за австрийска поетеса, родена в Черновци, Буковина (Украйна) в семейството на юрист. Израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в университета на Черновци, а в 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.
          В Черновиц излиза и първата стихосбирка на Розе Ауслендер "Небесната дъга" (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Черновци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис. В 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.
          Първата следвоенна книга на поетесата "Сляпо лято" (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова "духовна родина". Последните две десетилетия от живота си прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише. Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната "Майчина земя" (1978) и претърпялата много издания "Броя звездите на своите думи" (1983).
          За творчеството си Розе Ауслендер получава редица литературни отличия, между които наградата "Андреас Грифиус" (1977), наградата "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1980) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1984).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ