ИНГЕБОРГ БАХМАН (1926-1973)

е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси и преводачка, родена в Клагенфурт, Каринтия. Първоначално желае да следва музика, но изучава философия, психология и германистика в университетите на Инсбрук, Грац и Виена (1945-1950). Става доктор по философия с дисертация върху (по точно: против) екзистенциализма на Мартин Хайдегер (1950). След това Бахман пребивава в Париж и работи като редактор във Виенското радио. В Париж се запознава с поета Паул Целан, с когото изживява краткотрайна, но бурна любовна връзка.
          В 1953 г. Ингеборг Бахман получава наградата на литературното сдружение "Група 47" за първата си стихосбирка "Разсроченото време" (1953), става член на сдружението и заживява като писателка на свободна практика. За няколко години се установява в Италия, преди всичко в Рим, а през 1955 г. е поканена да участва в международния семинар на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачусетс. В 1956 г. поетесата публикува емблематичната си стихосбирка "Призоваване на Голямата мечка", а на следващата година е избрана за член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1959-1960 г. Бахман е доцент по поетика във Франкфуртския университет, а след 1965 г. до смъртта си живее в Рим.
          В поезията на Ингеборг Бахман кристализират традициите на освободения от илюзии хуманизъм на Хуго фон Хофманстал, Георг Тракл и Елзе Ласкер-Шюлер. Поетесата изразява критичното си отношение към реставрационната политика на Федералната република, довела до отчуждение на човека от околния свят и себеподобните си. Характерни за Бахман са изящното съчетание между интелектуалност и лиризъм, богатата образност и сложната музикалност на израза. Сред прозаичните ѝ произведения личат сборниците с разкази "Тридесетата година" (1961), "Място за произшествия" (1965), "Симултанно" (1972) и романът "Малина" (1971).
          За творчеството си Ингеборг Бахман е удостоена с множество отличия, между които наградата "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1957), "Берлинската награда на критиката" (1961), престижната награда "Георг Бюхнер" (1964), "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1968) и наградата "Антон Вилдганс" (1971). В нейна чест родният ѝ град Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда "Ингеборг Бахман".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ