ГОТФРИД БЕН (1886-1956)

е немски поет, новелист, есеист и драматург, роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина и малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията "Ди Акцион" и "Дер Щурм".
          Готфрид Бен публикува първата си книга "Морга и други стихове" (1912), в която провокативно отрича поетическия "краснопис" на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка "Синове" (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове "Плът" (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките "Упойка" (1925) и "Раздвоение" (1925). По творбата му "Безспирното" Паул Хиндемит композира оратория (1931).
          В 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че "народностното обновление" и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото "Новата държава и интелектуалците" (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за "изроден поет", Бен е изключен от лекарския съюз, а в 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално "Двадесет и две стихотворения 1936-1943" (1943).
          Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува - издава в Швейцария "Статични стихове" (1948), а също "Фрагменти" (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Въпреки всичко през петдесетте години творчеството му достига световна слава и Бен е удостоен с високото литературно отличие "Георг Бюхнер" (1951). Тогава излизат и книгите му "Дестилации" (1953) и "Aprèslude" [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ