УВЕ БЕРГЕР (1928-2014)

е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Ешвеге в семейството на банков директор. Още ученик, в края на Втората световна война, е призован да служи в противовъздушната отбрана на Берлин, а после и като младши военноморски офицер в Дания. След завръщането си в Германия следва германистика и изкуствознание в Хумболтовия университет в Берлин.
          Уве Бергер започва литературния си път с абстрактни творби, но с време се утвърждава като поет на "новия живот", който изобразява в различни стихотворни жанрове: от автобиографичната балада и философския сонет до гражданската поезия и интимно-лиричните импресии. Като познавач на класическата и съвременната немска поезия Бергер подготвя и издава съчиненията на Конрад Фердинанд Майер, Йоханес Р. Бехер и др., а така също (заедно с Гюнтер Дайке) обширната антология "Немска христоматия" (1963), в която са събрани образци на немската лирика от ранните минезингери до Йоханес Р. Бехер, Георг Маурер и новите западногермански поети.
          В стихосбирките си "Бодилът в теб" (1958), "Сърцето на Земята" (1960), "Земя по пладне" (1965), "Лица" (1968), "Образи на превъплъщението" (1971), "Кремък" (1974), "Усмивка в полет" (1975), както и в цикъла "Мечта на пътищата", Уве Бергер представя дните на своето поколение в историческа перспектива и в духовна приемственост. Той е автор и на проникновена любовна поезия, включена в стихосбирките "Тихи думи" (1978), "Излизане от тишината" (1982), "Това отражение в очите ти" (1985), "Мечтата на Орфей. Любовна лирика 1949-1984" (1988), "Дъх" (2003).
          Поетът много пътува и през 1978 г. посещава България. Художествен резултат от опознаването на множество страни и народи са стихосбирките му "Пространства" (2004) и "Проходими думи" (2006). За творчеството си Уве Бергер е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1968).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ