Йоханес Бобровски


РАВНИНА

Под мен е езерото
с потънали отколе брегове.
Под облака прелита жерав - бял,
проблясващ
сред хилядолетията на
пастирските народи.

Със вятъра
дойдох на хълма.
И тука ще живея.
Аз бях ловецът, но мене улови
тревата.

Трева, учи ме да приказвам!
Ти, камък, научи ме да съм мъртъв,
да слушам дълго, да говоря!
Води, да се възпра ме научете!
А ти, повяващ вятър,
за мене повече не питай!

1962


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Johannes Bobrowski


EBENE

See.
Der See.
Versunken
die Ufer. Unter der Wolke
der Kranich. Weiß, aufleuchtend
der Hirtenvölker
Jahrtausende. Mit dem Wind

kam ich herauf den Berg.
Hier werd ich leben. Ein Jäger
war ich, einfing mich
aber das Gras.

Lehr mich reden, Gras,
lehr mich tot sein und hören,
lange, und reden, Stein,
lehr du mich bleiben, Wasser,
frag mir, und Wind, nicht nach.

1962