БЕАТ БРЕХБЮЛ (р.1939)

е швейцарски поет, белетрист, драматург, художник, автор на радиопиеси и на книги за деца. Роден е в Оплиген край Берн. След като завършва гимназия, Брехбюл се обучава за словослагател. Работи като издателски редактор и словослагател в Берлин и Цюрих.
          Като поет Брехбюл се откроява с голямата си словесна изобретателност. Изисканата игра между фантазия и действителност става съществен белег на неговата лирика. Първата си стихосбирка "Игри около Пан" (1962) Брехбюл публикува на двадесет и три годишна възраст. Следват "Лаконични речи" (1965), "Здравословна проповед на един селски жител" (1966), "Картините и аз" (1968), "Литания за спирачките" (1969), "В търсене на краищата на небесната дъга" (1970). Освен това поетът публикува сборници с избрани стихотворения: "Битото куче пикае по колоните на храма" (1972) и "Чукове на мечтите" (1977). В 1980 г. Брехбюл основава издателството "Им Валдгут", където се изготвят книги по традиционни технологии, а от 1991 г. е съорганизатор на "Фрауенфелдските дни на поезията". Следващите му стихосбирки са "Падане на температурата" (1984), "Същността на лятото със сладка жена" (1991) и "За отсичането на планините" (2001). Поетът се установява да живее в Пфин, кантон Тургау, като писател на свободна практика.
          През 1993-1999 г. Беат Брехбюл е президент на немско-швейцарския ПЕН-център. Отличен е с много награди, между които "Конрад Фердинанд Майер" (1975), "Литературната награда на град Берн" (1985), награда на швейцарската фондация "Фридрих Шилер" (1999) и международната литературна награда "Бодензее" (1999).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ