КРИСТИНЕ БУСТА (1915-1987)

е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в разгара на Първата световна война. Израства като извънбрачно дете и сменя много професии - работи като помощник-учителка, преводачка, хотелска служителка. Няколко семестъра следва английска и немска филология във Виенския университет, но прекъсва поради психическо заболяване. Накрая, когато в зряла възраст публикува първата си стихосбирка "Година след година" (1950), става библиотекарка във Виена и започва да сътрудничи на културно-политическото списание "Ди Фурхе".
          След втората си поетическа книга "Дървото на дъжда" (1951) Кристине Буста получава престижната австрийска литературна награда "Георг Тракл" (1954) (заедно с Кристине Лавант), а след "Лампата и делфинът" (1955), "Хамбарът на птиците" (1958), "Другият агнец" (1959) и "На път към стари огньове" (1965) тя е отличена с "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1969). Следват стихосбирките "Солни градини" (1975), "Ако рисуваш герб на любовта" (1981), "Посред цялата преходност" (1985). Посмъртно са издадени "Небето в кестеновото дърво" (1989), "Дъхът на словото" (1995) и "Едносричен е езикът на нощта" (2000).
          В творчеството си поетесата вплита библейски иносказания, образи от античността и мотиви от изобразителното изкуство, за да изрази с пестелив и емоционално оцветен език вътрешните напрежения и поривите на лирическото Аз. От стиховете на Кристине Буста, изградени с традиционни формални средства, струи християнска светска набожност, лишена от догматичност и отправена към реалния живот. "Основната ми тема - казва поетесата, - е превръщането на страха, ужаса и чувството за вина в радост, любов и избавление." За художествените достойнства на лириката си Кристине Буста е отличена също и с литературните награди "Дросте" на град Меерсбург (1963), австрийската награда "Антон Вилдганс" (1975) и наградата "Айхендорф" на град Ванген (1982).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ