ПАУЛ ЦЕЛАН (1920-1970)

е литературният псевдоним на Паул Анчел. Смятан е за австрийски поет, понеже израства в немскоговорящо еврейско семейство в гр. Черновци, сегашна Украйна, тогава част от Румъния след разпадането на Австро-Унгария. Целан следва медицина в Тур, а след избухването на Втората световна война записва романистика в родния си град. В 1942 г. като евреин е пратен в трудов лагер в Румъния, а родителите му и много близки загиват в концлагер.
          След войната Целан се завръща в Черновци, за да завърши следването си, а после отива в Букурещ, където работи като лектор и преводач. В 1947 г. избягва от сталинисткия режим през Унгария във Виена, където публикува първата си поетическа книга "Пясък от урните" (1948) и после заминава за Париж - там следва германистика и езикознание. Среща се с поетесата Ингеборг Бахман, с която изживява краткотрайна, но "демонична" любовна връзка. Втората си стихосбирка "Мак и памет" (1952) поетът съставя в Париж. В 1955 г. Паул Целан придобива френско гражданство и от 1959 г. е доцент в "Екол нормал супериор" на Парижкия университет.
          В стихосбирката "От праг до праг" (1955) Целан изследва "структурата на онемяването", лишаването на човека от словесна способност. Следващите му книги "Езикова решетка" (1959), "Ничия роза" (1963), "Сетен дъх" (1967), "Разнищени слънца" (1968), "Принудата на светлината" (1970) и посмъртните - "Снежен дял" (1971) и "Стопанство на времето" (1976) го утвърждават като един от най-големите немскоезични поети на новото време.
          Целан си създава име и на проникновен преводач на френска, англоезична, италианска, румънска и руска поезия - под перото му са претворени на немски език творби от Антонен Арто, Гийом Аполинер, Шарл Бодлер, Андре Бретон, Рьоне Шар, Пол Елюар, Стефан Маларме, Анри Мишо, Артюр Рембо, Пол Валери, Морис Метерлинк, Фернандо Песоа и Пабло Пикасо от Емили Дикинсън, Робърт Фрост, Уилям Шекспир и Джон Дън, от Джузепе Унгарети и Тудор Аргези, от Александър Блок, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Сергей Есенин, Евгений Евтушенко и много други.
          Още ранните книги на Целан намират широк отзвук и го представят като дълбок и сложен поет с трудно проницаем изказ и богата метафорика. В творчеството му се долавят библейски мотиви и хасидистки впечатления от детството, влияния от Иван Гол, Елзе Ласкер-Шюлер и поезията на френските сюрреалисти. Основно духовно състояние в поезията на Целан е чувството за нараненост и дирене на нова действителност. Стиховете му са безримни, със строга структура, често организирани на музикален принцип. Особена известност придобива поемата му "Фуга на Смъртта", създадена още в 1945 г., с тема унищожаването на евреите в националсоциалистическите концлагери.
          За творчеството си Паул Целан получава множество литературни отличия, между които "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1958) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1960).
          Целан се самоубива в Париж, като се хвърля в Сена. В чест на поета-преводач Немският литературен фонд учредява през 1988 г. наградата "Паул Целан" за изтъкнати преводачески постижения.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ