ХАНС ЦИБУЛКА (1920-2004)

е немски поет и прозаик, роден в Йегерндорф, днес Кърнов в Чехия, в семейството на текстилен майстор. Като войник от Вермахта прекарва цялата Втора световна война на фронта, а накрая попада в американски плен в Сицилия. След освобождаването си Цибулка не може да се завърне в своята судетска родина, която е отделена от Германия, и се установява в Тюрингия. Следва библиотекознание в Берлин и за дълги години става директор на библиотеката в старинния град Гота.
          В творбите на Ханс Цибулка по сложен начин се съчетават древни стихотворни размери с модерен поетически език в служба на съвременна тематика ("Горестна балада"). Стихосбирките му "Мартенска светлина" (1954), "Две срички" (1959) и "Ариозо" (1962) възкресяват спомени от детството в родната Бохемия и от преживяното през войната. А в книгите си "Роза на ветровете" (1968), "Лястовици на светлината" (1973), "Дърво на живота" (1977), "Лозова пръчка" (1980) и "Оневинен. Стихове от три десетилетия" (1986) поетът надмогва елегическото усамотение, характерно за ранните му стихове, и изповядва интимното си съпричастие с изкуството на други епохи и народи. Творчеството на Цибулка издава духовно родство с поетическите светове на Гьоте, Ницше, Юнгер, Хауптман и Езра Паунд.
          В 1988 г. поетът е избран за почетен професор на Щатския университет във Флорида, САЩ. След политическата промяна в Германия през 1989 г. Ханс Цибулка остава да живее в своето творческо уединение, като публикува цяла поредица от дневници. За творчеството си поетът е отличен с редица литературни награди, между които "Луис Фюрнберг" (1973), "Йоханес Р. Бехер" (1978) и "Ервин Щритматер" (2000).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ