ХАЙНЦ ЧЕХОВСКИ (1935-2009)

е немски поет, есеист, драматург и преводач, роден в Дрезден в семейството на чиновник. Десетгодишен преживява разрушителните бомбардировки на родния си град. След като получава образование за чертожник, следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг, където силно влияние му оказва поетът Георг Маурер.
          Първите си стихотворения Хайнц Чеховски публикува през 1957 г. в списание "Нойе дойче литератур". Работи като издателски редактор в Хале и драматург в Магдебург. Публикува още стихосбирките "Следобедът на една любовна двойка" (1962) и "Пътуване по водата" (1967). В ГДР Хайнц Чеховски е официално по-скоро търпян, отколкото ценен. Преди политическата промяна през 1989 г. поетът издава стихосбирките "Овце и звезди" (1975), "Що се отнася до мене" (1981), "Аз, например" (1982), "До приятел и враг" (1983) и "Никакъв по-близък знак" (1987). През 1992 г. Хайнц Чеховски е един от съоснователите на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг. След дългогодишно мълчание започва отново да публикува поезия и издава книгите "Нощна следа" (1993), "Стихове и поеми" (1996), "Пустошта Колмен" (1997), "Моят Вестфалски мир" (1998), "Очилата на Зойме" (2000), "Времето е спряло" (2001) и "Изцелен от всички чудеса" (2006). Установява се да живее като писател на свободна практика в Шопинген и Франкфурт на Майн.
          За творчеството си Хайнц Чеховски е удостоен с редица литературни отличия, между които "Художествената награда на град Хале" (1961), наградите "Гьоте" на град Берлин (1970), литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1977), наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1984), наградите "Ханс Ерих Носак" (1996) и "Братя Грим" на град Ханау (2001).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ