Рихард Демел


ГЛАСЪТ НА ВЕЧЕРТА

Мълчи полето.
В леса, в житата
расте тъмата,
ти сякаш чуваш:
струи мъглата.
Слухтиш - и ето:
ти сякаш плуваш,
кърниш морето
на тишината.

1893


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Richard Dehmel


STIMME DES ABENDS

Die Flur will ruhn.
In Halmen, Zweigen
ein leises Neigen,
dir ist, als hörst du
die Nebel steigen.
Du horchst - und nun:
dir wird, als störst du
mit deinen Schuhn
ihr Schweigen.

1893