Гюнтер Айх


В КРАЯ НА АВГУСТ

С бели кореми висят мъртвите риби
сред водната леща между тръстиките.
Враните имат крила да избягнат смъртта.
Понякога зная, че Бог
е загрижен най-много за дните на охлюва.
Построява му къща. Но нас не обича.

Бяло знаме от прах влачи по здрач автобусът,
когато прибира отбора по футбол.
Луната проблясва сред върбалака
ведно със звездата вечерница.
Колко си близо, безсмъртие, в крилото на прилепа,
в двойката фарове,
които по хълма се спущат.

1955


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Günter Eich


ENDE AUGUST

Mit weißen Bäuchen hängen die toten Fische
zwischen Entengrütze und Schilf.
Die Krähen haben Flügel, dem Tod zu entrinnen.
Manchmal weiß ich, daß Gott
am meisten sich sorgt um das Dasein der Schnecke.
Er baut ihr ein Haus. Uns aber liebt er nicht.

Eine weiße Staubfahne zieht am Abend der Omnibus,
wenn er die Fußballmannschaft heimfährt.
Der Mond glänzt im Weidengestrüpp,
vereint mit dem Abendstern.
Wie nahe bist du, Unsterblichkeit, im Fledermausflügel,
im Scheinwerfer-Augenpaar,
das den Hügel herab sich naht.

1955