ТРАУТЕ ФОРЕСТИ (1915-2015)

е австрийска актриса, поетеса, белетристка и преводачка, родена в Кюб ам Земеринг (Долна Австрия) като Гертрауд Щефани Мария Луизе Йозефа Маргарета Фриц. През 1935 г. напуска аристократичния си дом и се преселва в Берлин, където работи като детегледачка, частна учителка и възпитателка. През 1939 г. започва да следва психотерапия в Института за психологически изследвания, а също актьорско майсторство при Паул Гюнтер от "Дойчес театър", Берлин. През 1941 г. се установява във Виена, където завършва актьорското си образование и приема артистичното име Трауте Форести. Творческото ѝ поприще започва с литературни четения, в които представя немска и източна поезия, а като член на Форарлбергския областен театър се изявява в Брегенц - през театралния сезон 1945/46 г. играе Лейди Милфорд от драмата на Фридрих Шилер "Коварство и любов".
          Успоредно с театралната си дейност Форести сътрудничи и на Австрийското радио, като участва в радиопиеси и телевизионни постановки - съавтор е на литературното предаване "Светът на книгата". От 1953 г. Форести се изявява и като литературен критик, най-вече в радиопоредицата "ex libris". След 1960 г. предприема множество лекционни пътувания из цяла Европа, в които популяризира австрийската поезия.
          Сравнително късно Трауте Форести започва да публикува собствени творби. Издава книги с поезия и проза, между които "Смърт, ти ще си последната ми любов. Стихотворения и шансони" (1985), сборника с любовни разкази "Срещи на Млечния път" (1990), стихосбирката "Пристигане и раздяла или Между Риба и Скорпион" (1992), "Абсолютното Ти" (1994) - стихотворения и проза, стихосбирката "Поривът на вятъра носи сърцето ми" (1995), "Пламтящият мак" (1997) - стихотворения и проза и "Да откъснеш тишината. Импулси" (2002).
          Трауте Форести пресъздава "вътрешното пространство" на битието, тишината и нежността на съществуването с вяра в "достойнството на човека". Стиховете ѝ дишат с очарованието на ведра и тръпчива меланхолия, основните им теми са любовта, радостта, страданието, смъртта, раздялата и самотата, но също и познанието за красотата на живота. По нейни стихотворения са композирани песни. За творчеството ѝ се пише много: "По следите на стиховете. Австрийска лирика в огледалото на три десетилетия" (2001), "Трауте Форести в литературния живот на Австрия" (2004) - дисертация в Университета в Грац. Поетесата има заслуги и към българската литература. През 1980 г. тя издава в свои преводи антологията "Нова българска лирика", за което е удостоена с ордена "Кирил и Методий".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ