Стефан Георге


ЦВЕТЯ

През мартенските дни посяхме семената
Когато пак сърцата ни димяха в кръв
За мъртвата година с болка непозната
За битката на лед и слънце с дива стръв.

Желаехме да им дадем опора силна
За тях издирихме поток кристалночист ·
Та леко да растат сред светлина обилна
Да руменят под поглед нежен и лъчист ·

С душевна радост ги поливахме грижливо ·
Към облаците гледахме с напрегнат страх
И заедно надявахме се търпеливо
Да избуи листо да тръгне филиз плах.

Набрахме ги на път край лозова градина
Покрай съседски плет от месеца огрян ·
Без дъх от блясъка на нощната пъртина
Държахме ги щастливи в детската си длан.

1897


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Stefan George


BLUMEN

In märzentagen streuten wir die samen
Wann unser herz noch einmal heftig litt
An wehen die vom toten jahre kamen
Am lezten kampf den eis und sonne stritt.

An schlanken stäbchen wollten wir sie ziehen
Wir suchten ihnen reinen wasserquell ·
Wir wussten dass sie unterm licht gediehen
Und unter blicken liebevoll und hell ·

Mit frohem fleisse wurden sie begossen ·
Wir schauten zu den wolken forschend bang
Zusammen auf und harrten unverdrossen
Ob sich ein blatt entrollt ein trieb entsprang.

Wir haben in dem garten sie gepflückt
Und an den nachbarlichen weingeländen ·
Wir wandelten vom glanz der nacht entzückt
Und trugen sie in unsren kinderhänden.

1897