ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ (1749-1832)

е велик поет на Германия и един от най-завършените гении на човечеството. Роден е във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг, където преживява първото си любовно разочарование. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг - книгата "Анете" (1767) -, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви (от тях се освобождава едва чрез романа си "Страданията на младия Вертер") Гьоте продължава обучението си в Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично и се сближава с писателите от литературното направление "Бурни устреми". Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е "не привилегия за избраници, а плод на народния дух". През 1770 г. Гьоте получава научната степен "доктор по право" и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява нова мъчителна любов и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата.
          Идеите на движението "Бурни устреми" оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, свръхчовекът. Сред най-известните му произведения от този период са одата "Прометей" (1774), първоначалният вариант на "Фауст" - "Прафауст" (1773), първата немска историческа драма "Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка" (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман "Страданията на младия Вертер" (1774).
          Славата на Йохан Волфганг Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието "действителен таен съветник" и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - "Рибарят", "Горски цар", "Певецът", но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като "затихваща знаменитост". Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.
          Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - изящните "Римски елегии" (1788-1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се оженва. В този период възникват епичната поема "Херман и Доротея" (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - "Ифигения в Таврида" (1787), "Егмонт" (1788), "Торквато Тасо" (1790); образецът на новия образователен роман "Вилхелм Майстер - години на учение" (1796) и "Вилхем Майстер - години на странстване" (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга "Поезия и истина" (1811-1814) и още много други.
          Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията "Фауст". Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.
          До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар - там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения, а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго - вече седемдесет и четири годишен - й прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата "Трилогия на страстта" (1827), в която е включена прочутата "Мариенбадска елегия" (1823).
          Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.
          Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.
          Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на "световна литература" намира в наши дни пълно потвърждение. В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. ханзейският град Хамбург.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ