Гюнтер Грас


СЪПРУЖЕСТВО

Имаме децата, две на брой.
Най-често ходим на различни филми.
За несподелен живот мълвят приятелите.
            Но моите и твоите интереси
            все още се докосват
            на все същите места.
            Не само по проблема с копчетата ми за ръкавели.
            Но и услугите:
            Подръж ми огледалото.
            Да се сменят угасналите крушки.
            Нещо да се донесе.
            Или пък разговори, докато се изприказва всичко.
Два предавателя, нерядко едновременно
нагласени на приемане.
Може ли да се изключа?
            Изтощението прилича на хармония.
            Какво ли си дължим? Това.
            Кое ме дразни: космите ти по клозетната чиния.
Но след единадесет години още удоволствие от всичко?
Една плът да бъдем при тези скачащи цени?
Мислим пестеливо в дребни сметки.
На тъмно ти ми вярваш всичко.
Разплитане и пак заплитане.
Разтеглената предпазливост.
Красиво казваме един на друг благодаря.
            Съвземи се.
            Твоята ливада пред дома ни.
            Ето че отново ставаш ироничен.
            Но ти се смей и на това.
            Вдигни си чукалата, ако можеш.
            Омразата ни днес е устойчива срещу бури.
Но понякога сме нежни, от разсеяност.
Свидетелствата на децата трябва
            да се подпишат.
            Приспадаме от данъка си.
            Вдругиден е краен срок.
            ТИ. Да ТИ. Не пуши тъй много.

1967


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Günter Grass


EHE

Wir haben Kinder, das zählt bis zwei.
Meistens gehen wir in verschiedene Filme.
Vom Auseinanderleben sprechen die Freunde.
            Doch meine und deine Interessen
            berühren sich immer noch
            an immer den gleichen Stellen.
            Nicht nur die Frage nach den Manschettenknöpfen.
            Auch Dienstleistungen:
            Halt mal den Spiegel.
            Glühbirnen auswechseln.
            Etwas abholen.
            Oder Gespräche, bis alles besprochen ist.
Zwei Sender, die manchmal gleichzeitig
auf Empfang gestellt sind.
Soll ich abschalten?
            Erschöpfung lügt Harmonie.
            Was sind wir uns schuldig? Das.
            Ich mag das nicht: Deine Haare im Klo.
Aber nach elf Jahren noch Spaß an der Sache-
Ein Fleisch sein bei schwankenden Preisen.
Wir denken sparsam in Kleingeld.
Im Dunkeln glaubst du mir alles.
Aufribbeln und Neustricken.
Gedehnte Vorsicht.
Dankeschönsagen.
            Nimm dich zusammen
            Dein Rasen vor unserm Haus.
            Jetzt bist du wieder ironisch.
            Lach doch darüber.
            Hau doch ab, wenn du kannst.
            Unser Haß ist witterungsbeständig.
Doch manchmal, zerstreut, sind wir zärtlich.
Die Zeugnisse der Kinder
            müssen unterschrieben werden.
            Wir setzen uns von der Steuer ab.
            Erst übermorgen ist Schluß.
            DU. Ja DU. Rauch nicht soviel.

1967