ГЮНТЕР ГРАС (1927-2015)

е немски поет, белетрист и драматург, роден в Данциг (днес Гданск) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки. След края на Втората световна война става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а в 1956 г. се установява в Париж.
          Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" (1956) и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда. В 1959 г. Грас публикува големия си роман "Тенекиеният барабан", който му донася световна слава, последван от повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) - трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).
          И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас "Обръщателен триъгълник" (1960) и "Разпитан" (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп. Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004) и "Глупакът Август" (2007).
          Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които "Берлинската награда на критиката" (1960), френската награда "Le meilleur livre étranger" (1962), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1965), наградите "Теодор Фонтане" (1968) и "Теодор Хойс" (1968), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1994), чешката награда "Карел Чапек" (1994), наградите "Томас Ман" на град Любек (1996) и "Самуел Богумил Линде" (1996), както и испанската награда "Принц на Астурия" (1999). В 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ