АНДРЕАС ГРИФИУС (1616-1664)

е латинизираното име на Андреас Грайф - най-яркият немски поет на XVII век, създал множество класицистични драми и философски проникновена лирика, вдъхновени от литературния гений на Шекспир и стоицизма на Сенека.
          Андреас Грифиус се ражда в дома на лутерански свещеник в Глогау, Силезия, но рано изгубва родителите си и детството му преминава сред опустошенията от Тридесетгодишната война (1618-1648) между католици и протестанти и ужаса от плъзналата в Европа чумна епидемия. Препитанието си намира като домашен учител, с годините се самообразова, усвоява десет чужди езика, между които староеврейски, халдейски и сирийски, и става професор по философия, естествени науки и история в Лайденския университет. Макар и с разклатено здраве предприема редица пътувания в Хага, Париж, Марсилия, Флоренция, Рим, Венеция, Щрасбург (днес Страсбург) и др. В 1662 г. Сакс-Ваймарският херцог Вилхелм IV го въвежда във висшето общество, където поетът получава прозвището "Безсмъртният".
          Ранните си произведения Грифиус написва на латински и в тях изразява копнежа си по мир и житейска осмисленост. В сонети, оди и епиграми - вече на немски - поетът с патос призовава "бога на любовта" да помири враждуващите, да разсее суетата на света и спре войните, за да се възцари "вечен мир" на земята. Първият сборник с немски сонети на Грифиус излиза в 1637 г. Следващите му поетически произведения са "Неделни и празнични сонети" (1639) - тук е включено прочутото стихотворение "Сълзите на отечеството" (1636), - "Немски римувани стихове" (1650) и "Немски стихотворения - първа част" (1657).
          Творбите на Андреас Грифиус излъчват мрачно величие и мъжество, те на знаят пощада и отхвърлят всяко жалко смирение пред съдбата. Трагедиите му възхваляват героичното страдание и невинната смърт на християнски мъченици, които при всички превратности на съдбата запазват душевната си твърдост. В чест на поета град Дюселдорф учредява през 1957 г. литературната награда "Андреас Грифиус", която от 1990 г. се поема от родния му град Глогау.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ