ГЕОРГ ХАЙМ (1887-1912)

е немски поет и белетрист, роден в Хиршберг, Силезия в семейството на юрист, страдащ от чести пристъпи на меланхолия. По настояване на религиозния си баща следва право във Вюрцбург, Берлин и Йена и започва работа като стажант в съда. В Берлин се сближава с експресионистичния "Нов клуб" и започва да изучава синология в семинар по ориенталистика. Тогава създава емблематичните си стихотворения "Богът на града" (1910) и "Войната" (1911) и публикува единствената си издадена приживе стихосбирка "Вечният ден" (1911). При пързаляне върху леда на река Хафел при Шваненвердер прави опит да спаси свой потънал приятел-поет и сам се удавя.
          Георг Хайм, наред с Ернст Щадлер и Георг Тракл, е сред най-ярките поети на ранния експресионизъм. Неговата изградена с богата метафорика поезия е школувана от образците на Хьолдерлин, Вийон, Бодлер, Рембо, Верлен и Верхарен. Георг Хайм е изпълнен с отвращение от неоромантическия култ към красотата, псевдогероизма и шовинизма, характерни за Вилхелминската епоха. Стиховете му, обладани от униние и предчувствия за смъртта, възпяват "демона" на големия град в неговата многоликост като символ на опустошението и покрусата на модерния човек, прогонен и изоставен от природния живот. Поетът предусеща задаващата се Първа световна война, предвещаваща непреодолим хаос и всеобща гибел.
          Посмъртно излизат стихосбирките на Георг Хайм "Umbra Vitae" [Сянката на живота] (1912) и "Маратон" (1914). Неголямото му по обем творчество оказва мощно влияние върху редица немски поети като Готфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Бертолт Брехт, Щефан Хермлин, Ханс Магнус Енценсбергер и др.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ