Фридрих Хьолдерлин


ЗАЛЯЗВАЙ, ПРЕЛЕСТНО СЛЪНЦЕ...

Залязвай, прелестно Слънце, тъй малко светът
    Те почиташе, тебе, светеца, никой не знаеше,
        Понеже без мъка и тихо
            Възлизаше над угнетените.

За мене залязваш и се възраждаш приятелски, о, светлина!
    Добре разпознават очите ми тебе, прекрасната!
        Понеже и аз се научих божествено кротко да тача,
            Че Диотима душата ми в миг изцели.

Вестителко на небесата! как в тебе се вслушвах!
    За теб, Диотима! Любов! как от тебе
        Към златния ден, блестящи и предани,
            Вдигнах аз тези очи. И ето, по-живо

Заплискаха извори, а цветовете на тази
    Тъмна земя с любов ме облъхнаха,
        И с мила усмивка над сребърни облаци
            За благослов се надвеси над мене ефирът.

1800


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Friedrich Hölderlin


GEH UNTERE, SCHÖNE SONNE...

Geh unter, schöne Sonne, sie achteten
    Nur wenig dein, sie kannten dich, Heilge, nicht,
        Denn mühelos und stille bist du
            Über den Mühsamen aufgegangen.

Mir gehst du freundlich unter und auf, o Licht!
    Und wohl erkennt mein Auge dich, Herrliches!
        Denn göttlich stille ehren lernt ich,
            Da Diotima den Sinn mir heilte.

O du des Himmels Botin! wie lauscht ich dir!
    Dir, Diotima! Liebe! wie sah von dir
        Zum goldnen Tage dieses Auge
            Glänzend und dankend empor. Da rauschten

Lebendiger die Quellen, es atmeten
    Der dunkeln Erde Blüten mich liebend an,
        Und lächelnd über Silberwolken
            Neigte sich segnend herab der Aether.

1800