АРНО ХОЛЦ (1863-1929)

е немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин. На осемнадесет години напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.
          Това е времето на първите стихове на Арно Холц, събрани в книгата "Звънтящо сърце" (1883). За бунтарската стихосбирка "Книга на епохата. Песни на един модерен човек" (1884) Холц получава литературната награда "Фридрих Шилер". Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката "Одраният пегас" (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си "Изкуството. Неговата същност и неговите закони", в която развива теорията за "последователен натурализъм" с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: "Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността".
          Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание "Фрайе бюне". Поетът си служи с "безримен стил", като произведенията му са подчинени на "вътрешен ритъм" - това Холц обосновава в програмното съчинение "Революция на лириката" (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка "Фантазус" (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка "Песни за една стара лютня", изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост - по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието "Дафнис. Лирически портрет от XVII век" (1904).
          В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува "Дванадесет любовни стихотворения" (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ