Петер Хухел


ЗИМЕН ПСАЛОМ

                                На Ханс Майер

Както крачех под студа небесен
И слизах бавно към реката,
Съзрях ровината в снега,
Където е лежал нощес
Ветрецът с равните си плещи.
Крехкият му глас, долитащ
От замръзналите клони горе,
Се блъскаше във образа лъжлив
На белезникавия въздух:
"Всичко тук заровено ме гледа,
Трябва ли да го измъкна от прахта
И на съдника да го покажа? Ще мълча!
Не искам повече да съм свидетел!"
Затихна слабият му шепот,
Нестоплен от искрица даже.

Нощта не ще узнай, душа,
Къде се втурваш ти. Понеже
Нищо друго няма тук, освен
Безмълвен ужас на безчетни същества.
Но ето го свидетелят. Това е светлината.

Стоях на моста сам
Под студа небесен.
Нима диша още, па макар и слабо,
През гръкляни от тръстика,
Скованата от ледове река?

1963


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Peter Huchel


WINTERPSALM

                                Für Hans Mayer

Da ich ging bei träger Kälte des Himmels
Und ging hinab die Straße zum Fluß,
Sah ich die Mulde im Schnee,
Wo nachts der Wind
Mit flacher Schulter gelegen.
Seine gebrechliche Stimme,
In den erstarrten Ästen oben,
Stieß sich am Trugbild weißer Luft:
"Alles Verscharrte blickt mich an.
Soll ich es heben aus dem Staub
Und zeigen dem Richter? Ich schweige.
Ich will nicht Zeuge sein."
Sein Flüstern erlosch,
Von keiner Flamme genährt.

Wohin du stürzt, o Seele,
Nicht weiß es die Nacht. Denn da ist nichts
Als vieler Wesen stumme Angst.
Der Zeuge tritt hervor. Es ist das Licht.

Ich stand auf der Brücke,
Allein vor der trägen Kälte des Himmels.
Atmet noch schwach,
Durch die Kehle des Schilfrohrs,
der vereiste Fluß?

1963