ХАЙНЦ КАЛАУ (1931-2012)

е немски поет, белетрист, драматург и автор на книги за деца. Роден е в Древиц край Потсдам в семейството на работник. През 1949 г. отива в Берлин, където следва в Академията на изкуствата под ръководството на Бертолт Брехт.
          Още в първата си стихосбирка "Надеждата живее в клоните на Каиба" (1954) Хайнц Калау излага размишленията си върху необратимото течение на времето и човешката история. В стихосбирките "Проба" (1956) и "Потокът на нещата" (1964) поетът се съсредоточава върху личната си неравна съдба и прави равносметка на дните си. Тези книги, както и най-известната му "Ти" (1971) с любовна лирика и "Хвърчило за ангели" (1974) представят Калау като автор с ярък индивидуален профил. Стихотворения с критически акцент са включени в книгата му "Траверса" (1989).
          След обединението на Германия през 1989 г. поетът доброволно разкрива дейността си като принудителен сътрудник на Държавна сигурност и се включва в разследващата комисия по историята на Съюза на писателите в ГДР. Излизат стихосбирките му "Везната на Каспер" (1992) с текстове от годините след политическата промяна, "Двама" (1999) и "Събрани стихотворения" (2005). На седемдесет и петия си рожден ден поетът се установява да живее на остров Узедом в Балтийско море на границата с Полша.
          Стиховете на Хайнц Калау по своята почти документална точност напомнят прозаични произведения - обикновено съдържат някакво фактическо съобщение с обоснован извод, а смисълът им, изразяван нерядко с нескрит дидактизъм, не допуска превратно тълкуване. Този привиден "рационализъм", подхранван от силно чувство, дарява обаче лириката на Калау с особена художествена привлекателност.
          Хайнц Калау е сред най-четените съвременни немски поети. За творчеството си поетът получава редица отличия, межди които литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1963) и "Лесинг" (1972), както и "Националната награда на ГДР" (1984).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ