САРА КИРШ (1935-2013)

е немска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското ѝ име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си. След като завършва гимназия, работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг.
          Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката "Разговор с влечугото" (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки "Пребиваване на село" (1967) и "Птиците пеят най-добре в дъжда" (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката "Заклинания" (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие "Имаше го това паметно лято" (1974). В ГДР излиза стихосбирката ѝ "Попътен вятър" (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.
          Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. В 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките "Пускане на хвърчила" (1979), "Земно царство" (1982), "Котешки живот" (1984) и "Топлината на снега" (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката ѝ "Дъщеря на самодивския цар" (1992), за която получава наградата "Петер Хухел" (1993), а също и стихосбирката ѝ "Бездънно" (1996). В 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това - гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.
          Сара Кирш е удостоена с редица отличия, между които литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1973), наградата "Петрарка" (1976), "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1980), наградите "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1983), "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1984) и "Петер Хухел" (1993), престижната награда "Георг Бюхнер" (1996), а също наградите "Жан Паул" на провинция Бавария (2005) и "Самуел Богумил Линде" (2007).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ