БАРБАРА КЬОЛЕР (р.1959)

е немска поетеса, есеистка и преводачка, родена в Бургщат, но израства в Пениг, Саксония. Завършва техникум по текстил и работи в Карлмарксщат (днес Кемниц) като болногледачка и осветителка в градския театър. Следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг.
          Първите си творби Барбара Кьолер публикува в списания и в продължение на две години е сътрудник в областния литературен център. След обединението на Германия през 1989 г. поетесата остава без работа и преминава на свободна практика. Получава наградата на фондация "Юрген Понто" (1990). Това ѝ дава възможност да издаде първата си книга - "Немска рулетка, стихове 1984-1989" (1991), за която е удостоена с поощрителното отличие към литературната награда "Леонс и Лена". В 1994 г. Барбара Кьолер се преселва в Дуисбург, където се установява трайно. Излизат стихосбирките ѝ "Blue Box" [Синя кутия] (1995) и "С лице към морето" (1995). След 1996 г. поетесата представя "текстови инсталации" под формата на временни или постоянни произведения, предназначени за общественото пространство. Показателна е изложбата ѝ "words for windows 2" в ландтага на Северен Рейн-Вестфалия (1997), за която получава литературната награда на провинцията.
          В 1995 г. Барбара Кьолер е избрана за "градски писател" в Райнсберг, а през 1997 г. е гостуващ писател в университета Уоруик, Великобритания. Публикува поетическия цикъл "cor responde" (1998) и сборника с поезия и проза "Племенницата на Витгенщайн" (1999) - литературен отглас към романа на Томас Бернхард "Племенникът на Витгенщайн" (1982). През 2000 г. Барбара Кьолер участва в проекта "to change the subject" с текста "Ничия жена". Произведенията на поетесата са твърде различни във формално отношение, но ги обединява една основна тема: животът на Аз-а в езиковото пространство.
          За творчеството си Барбара Кьолер е удостоена с много отличия, между които поощрителните награди "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1992) и "Елзе Ласкер-Шюлер" (1994), наградата "Клеменс Брентано" на град Хайделберг (1996), "Литературната награда на Рурската област" (1999), поощрителната награда "Лесинг" на провинция Саксония (2001), наградата "Самуел Богумил Линде" (2003) и международната литературна награда "Норберт К. Казер" (2005).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ