УВЕ КОЛБЕ (р.1957)

е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Източен Берлин в семейството на моряк от речната флота. Деветнадесетгодишен се запознава с писателя Франц Фюман, който става негов литературен наставник и му съдейства да публикува няколко стихотворения в престижното списание "Зин унд форм".
          През 1980 г. Уве Колбе издава първата си стихосбирка "Роден навътре" (1980). Завършва едногодишен курс в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг и публикува "Разлъки и други любовни стихотворения" (1981). Поради идеологическите споровете, които разбуждат творбите му, Колбе получава забрана да публикува в ГДР. Препитава се като преводач и става съиздател на нелегалното самиздатско литературно списание "Микадо". След 1985 г. на Колбе разрешават да пътува на Запад и тогава той преподава като гост-доцент в университетите на Остин (Тексас) и Виена. Излиза стихосбирката му "Борнхолм" (1986). В 1987 г. поетът се преселва в Хамбург и публикува "Борнхолм II" (1987), а след обединението на Германия през 1989 г. се завръща в Берлин. Следват стихосбирките "Не съвсем платонично" (1994), "Винета" (1998) и "Цветовете на водата" (2001). През 1997-2003 г. Колбе ръководи студио за литература и театър в Тюбингенския университет. По-късната му стихосбирка е "Препълнен с места" (2005), където е включена поемата "София. Псалм", посветена на българската поетеса Мирела Иванова.
          Уве Колбе е удостоен с редица награди и литературни отличия, между които "Николас Борн" (1988), поощрителната "Берлинска литературна награда" (1992), наградата "Фридрих Хьолдерлин" на град Тюбинген (1993), "Награда на литературните домове" (2006). Поетът е член на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и посещава на два пъти България като участник в проекта "Немско пътуване към Пловдив".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ