РАЙНЕР КУНЦЕ (р.1933)

е немски поет, белетрист, публицист, преводач и автор на книги за деца. Роден е в Йолсниц, Ерцгебирге в семейството на миньор. Кунце изучава философия, журналистика и публицистика в университета "Карл Маркс" в Лайпциг. Ранните си стихове публикува през 1953 г. в списание "Нойе дойче литератур". От 1955 до 1959 г. е научен сътрудник в Лайпцигския университет.
          Първата стихосбирка на Райнер Кунце излиза под заглавие "Птици над росата" (1959) и съдържа любовна лирика и песни, последвана от "Ала славеят ликува" (1962). Политически нападки принуждават Кунце да прекъсне научното си поприще, малко преди да защити докторската си дисертация. Препитава се със случайна работа и две години пребивава в Чехословакия. Това е времето, когато създава първите си преводи от чешки и поетическата си книга "Посвещения" (1963). През 1968 г. в знак на протест срещу навлизането на държавите от Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет Райнер Кунце напуска партията. Стихосбирката му "Чувствителни пътища" (1969) предизвиква остра реакция сред културната администрация на ГДР. Все пак излизат стихосбирките му "Стайна сила на звука" (1972) и "Писма със син печат" (1973). А прозаичната книга на Кунце "Чудесните години" (1976), публикуван във ФРГ, става причина да бъде изключен от Съюза на писателите в ГДР, което означава забрана за публикуване.
          Поради нарастващия натиск върху него и семейството му Райнер Кунце се преселва през 1977 г. във ФРГ. Там издава стихосбирките "На своя надежда" (1981), "Разговори с кос" (1984) и "Единственият на всекиго живот" (1986). През 1988-1989 г. Кунце изнася лекции по поетика в Мюнхенския и Вюрцбургския университет. А след политическата промяна в Германия през 1989 г. е избран за почетен доктор на Дрезденския университет (1992). Публикува още стихосбирката "Един ден върху тази земя" (1998). Установява се да живее в Ерлау край Пасау, Бавария.
          Книгите на Райнер Кунце са преведени на 30 езика. Поетът получава редица отличия, между които "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1973), престижната награда "Георг Бюхнер" (1977), наградите "Андреас Грифиус" (1977), "Георг Тракл" (1977), "Айхендорф" на град Ванген (1984), "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1999) и "Premia Bohemica" (2004).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ