КРИСТИНЕ ЛАВАНТ (1915-1973)

или Кристине Тонхаузер, както гласи истинското ѝ име, е австрийска поетеса, белетристка и художничка, родена в долината Лавант, Каринтия като девето дете на беден рудокопач. Завършва само "народно училище" и изкарва прехраната си като плетачка и тъкачка. Детството ѝ е белязано от недоимък и болести - почти ослепява, има нарушения в слуха и заболява от белодробна туберкулоза. На осемнадесетгодишна възраст закратко престоява в психиатрична клиника.
          В началото на Втората световна война Кристине Лавант се омъжва и след нови години на несгоди и лишения успява да публикува стихосбирката си "Несъвършена любов" (1949), която веднага привлича вниманието с грубоватата си, но художествено силна образност, напомняща олтарна дърворезба. В 1954 г. поетесата е удостоена с престижната австрийска литературна награда "Георг Тракл" (получава я и в 1964 г.). И в следващите си стихосбирки - "Просяшка паничка" (1956), "Вретено под луната" (1959), "Слънчева птица" (1960), "Крясък на паун" (1962) и "Половината сърце" (1967) - Лавант, дълбоко вярваща католичка, изповядва копнежа си по човечен и справедлив живот.
          За творчеството си поетесата е удостоена с литературната награда "Антон Вилдганс" (1964), а в 1970 г. тя получава "Голямата австрийска държавна награда за литература", която е най-високо признание не само за художествените, но и за нравствените достойнства на нейното творчество. В чест на поетесата град Волфсберг учредява през 1993 г. международната награда за лирика "Кристине Лавант".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ