Николаус Ленау


ЕСЕННО ЧУВСТВО

С гняв шуми дъбакът стар,
Тъне в облаци небето;
Севернякът - зъл хусар,
Гони друмника в дерето.

Както вятър есенес
Шета лудо из горите,
Тъй разбужда блян злочест
Стара горест във гърдите.

Брули вятър поривист
Сетните листенца леки;
Падат тихо лист след лист,
Скриват горските пътеки.

И не виждам вече път,
А умора ме застига;
Тука, в този мрачен кът,
Моят гроб ще се издига.

1831


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Nikolaus Lenau


HERBSTGEFÜHL

Mürrisch braust der Eichenwald,
Aller Himmel ist umzogen,
Und dem Wandrer, rauh und kalt,
Kommt der Herbstwind nachgeflogen.

Wie der Wind zu Herbsteszeit
Mordend hinsaust in den Wäldern,
Weht mir die Vergangenheit
Von des Glückes Stoppelfeldern.

An den Bäumen, welk und matt,
Schwebt des Laubes letzte Neige,
Niedertaumelt Blatt auf Blatt
Und verhüllt die Waldessteige;

Immer dichter fällt es, will
Mir den Reisepfad verderben.
Daß ich lieber halte still,
Gleich am Orte hier zu sterben.

1831