НИКОЛАУС ЛЕНАУ (1802-1850)

е поетическото име на Николаус Франц Нимбш фон Щреленау, австрийски лирик, роден в Тимишоара в семейството на разорен офицер. Още на младини Ленау вкусва горчивините на бедността и на съсипаното семейно огнище. Намерил убежище при баба си във Виена, той следва философия, право и медицина и общува с виенски писатели, сред които Франц Грилпарцер и Фердинанд Раймунд. За да избяга от "затвора на народите", както нарича Австрийската империя, Ленау напуска родината си и започва да странства, а в 1832 г. се преселва в Америка. На следната година обаче се завръща в Германия, разочарован от "вонящите до небето еснафски душици" на американците. Нещастната любов към съпругата на свой приятел, напразните домогвания до професура по естетика във Виенския университет и разтрогването на два годежа довеждат поета до душевен срив и той е въдворен в лудницата Обердьоблинг край Виена, където след три години умира в пълно умопомрачение.
          Поезията на Николаус Ленау, популярна преди всичко с "Песни на тръстиките" (1832), е проникната от дълбоко страдание и див възторг, в нея метежната душа непрекъснато дири светла пролука през мрака на покрусата и отчаянието. Ленау предпочита есенните мотиви с мекия блясък на залеза над смълчаните планини, с нежната прозрачност на въздуха, който бавно натежава от багрите на нощта. Поетът е майстор при предаването на всички отсенки на мимолетното настроение, но и на страстното опустошително чувство, което не дарява радост, а е извор на мъка - такава е за него любовта. Пламенни стихове посвещава Ленау на борците за човешко освобождение - сред тях са чешкият национален герой Ян Жишка и изгореният на клада италиански реформатор Савонарола. Своя романтически възглед за раздвоението между блян и действителност поетът излага в драматичната си поема "Фауст" (1836).
          "Мировата скръб" на Ленау го сродява с други големи негови съвременници като Джордж Гордън Байрон и Джакомо Леопарди. Отличен музикант, Николаус Ленау е написал много хармонични стихове, към някои от които сам е съчинил музика. За него Пенчо Славейков казва: "Особено на млади хора, като на мене едно време, Ленау ще се харесва със своята меланхолия и с вълшебната музикалност на стиха... Неговите пейзажи са едни от най-дивните в немската лирика, и темпераментът на Ленау е добил може би най-добър израз в тях." В чест на поета Съюзът на немскоговорящите унгарци в град Фюнфкирхен учредява през 1990 г. културната награда "Ленау".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ