ФРИДЕРИКЕ МАЙРЬОКЕР (р.1924)

е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси, преводачка и художничка, родена във Виена. Осемнадесетгодишна е мобилизирана в противовъздушната отбрана по време на Втората световна война. Повече от две десетилетия работи като учителка по английски език във Виена. Причисляват я към представителите на "конкретната поезия", сюрреализма и "автоматичното писане". Поетесата описва своя творчески метод така: "Аз живея сред образи. Виждам всичко в образи, цялото ми минало, спомени са образи. Превръщам образите в език, като навлизам докрай в образа. Навлизам толкова дълбоко, докато той се превърне в език."
          Първите публикации на Фридерике Майрьокер са от 1946 г. във виенското авангардно списание "План". Сравнително късно издава стихосбирката "Стърготини за кървенето на сърцето ми" (1967). През 1970-1971 г. поетесата е стипендиант на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен в Западен Берлин. През 1972 г. с подкрепата на австрийското министерство за образование и изкуство предприема заедно с поета Ернст Яндл - неин дългогодишен спътник - лекционни пътувания из САЩ. След това публикува стихосбирките "Сини озарения" (1973) и "Сред бавни светкавици" (1974). Следват пътувания из ФРГ, ГДР, Холандия, Люксембург, Полша, Англия, Франция, Швейцария и Съветския съюз. Публикува поредица от книги с избрани стихове - "Лека нощ, добро утро" (1982), "Зимно щастие" (1986) и "Побъркана възраст" (1992). Поканена е отново от Берлинската артистична програма (1993). Издава поетическите сборници "Бележки върху една камила" (1996) и "Съседни метали" (1998). Събраните ѝ стихотворения излизат в 2004 г.
          Фридерике Майрьокер е сред най-значимите австрийски литературни творци, член е на Берлинската академия на изкуствата, на Австрийския художествен сенат на Виена и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Удостоена е с множество литературни отличия, между които "Теодор Кьорнер" (1964), "Австрийската почетна награда за литература" (1975), наградата за поезия "Георг Тракл" на провинция Залцбург (1977), наградите "Антон Вилдганс" (1981) и "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1982), "Голямата австрийска държавна награда на министерството за образование и изкуство" (1982), наградата "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1993), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1995), наградите за поезия "Елзе Ласкер-Шюлер" (1996) и "Дросте" на град Меерсбург (1997), "America Awards Prize" (1997), наградата "Кристиан Вагнер" (2000) и престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (2001).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ