Кристоф Мекел


ШАПКА-НЕВИДИМКА

Понеже се изгубих в нощите
ведно със хладната си смърт и неясната си диря,
гигантската ми сянка се бунтува, че не ме намира,
безшумната ми сянка шепне, че искала да ме целуне,
черната ми сянка прошептява, че желае да ме скрие,
та при нея да отида, под шапка-невидимка.

Но прикрит зад щитовете на помръкнали луни,
тръгвам аз за подвизи и страшно съм зает -
трябва да привикна да живея с името си
и на дребно да търгувам с дните си,
трябва да крада цветя за пустата си стая,
защото ангела-пазител съм поканил на вечеря.

1956


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Christoph Meckel


TARNKAPPE

Da ich mich in den Nächten verlor,
Samt meinem kalten Tod, meiner unsteten Spur,
Meutert mein riesiger Schatten, er kann mich nicht finden,
Raunt mein lautloser Schatten, er möchte mich küssen,
Murmelt mein schwarzer Schatten, er möchte mich verdunkeln,
Ich soll zu ihm unter die Tarnkappe kommen.

Doch geborgen unter dem Schirm verfinsterter Monde
Geh ich auf Abenteuer und habe viel zu tun,
Ich muß mit meinem Namen leben lernen
Und mit meinem Alter hausieren gehn,
Ich muß für mein leeres Zimmer Blumen stehlen,
Denn mein Schutzengel kommt zu mir zum Abendessen.

1956


Next