КРИСТОФ МЕКЕЛ (р.1935)

е немски поет, белетрист и график, роден в Берлин, но прекарва детството си във Фрайбург/Брайзгау и през 1944 г. преживява бомбардировките на града по време на Втората световна война. Следва живопис в художествените академии на Фрайбург, Мюнхен и Париж. Предприема продължителни пътувания из Гърция, Скандинавия, Италия, Франция, Африка и Америка (Мексико).
          Своя лирически талант Мекел утвърждава още с първата си стихосбирка "Шапка-невидимка" (1956), издаваща стилистично сродство с лириката на Гюнтер Айх и Карл Кролов. Както в графическите си цикли, така и в поезията си, особено в "Хотел за лунатици" (1958), "Сирени в мъглата" (1959) и "Пустоши" (1962) Мекел изразява своето фантастично-приказно и в същото време апокалиптично светоусещане, пресъздадено с по детски гротескна и сюрреалистична образност. И следващите му поетически книги "Да пеем приживе" (1967), "В мастилото" (или: "Загазили сме") (1968), "Баладите на Томас Балкан" (1969), "Песни от бунището" (1972), "Кого засяга" (1974), "Любовни стихове" (1977), "Киселина" (1979), "Сутерен" (1984), до стихосбирките от по-късните години - подборката "Сто стихотворения" (1988), "Зъби" (2000), "Кръв в обувката" (2001), "Почти без смърт в сянката на дърветата" (2003) и "Душата на ножа" (2006) - са озарени от силния дух на героична резигнация. Поетът се установява да живее трайно в Берлин и Южна Франция.
          За творчеството си Кристоф Мекел е удостоен с редица отличия, между които наградата на "Ново литературно общество в Хамбург" (1973), наградата "Райнхолд Шнайдер" на град Фрайбург (1974), наградите "Райнер Мария Рилке" (1978), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1981) и "Георг Тракл" (1982), а също наградата "Йозеф Брайтбах" (2003). Поетът става гост-професор в различни американски университети. Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ