КАРЛ МИКЕЛ (1935-2000)

е немски поет, белетрист, драматург, есеист и преводач, роден в Дрезден в работническо семейство. Следва икономически науки в Източен Берлин, става научен сътрудник, редактор на сп. "Юнге Кунст", а по-късно асистент в Берлинския икономически институт. Участва в ръководството на Брехтовия театър "Берлинер ансамбъл" и впоследствие става професор в берлинския Висш институт за театрално изкуство "Ернст Буш".
          Карл Микел публикува стихотворения, школувани от образци на античната и старата немска поезия, но с ярка социална и политическа насоченост - стихосбирката "Хвалебни стихове и обругавания" (1963). Формалната чистота и изразеният интелектуализъм на поезията му стават причина за остри дискусии в културната преса на ГДР. Микел публикува (по примера на Данте) и стихосбирката "Vita nova mea" [Моят нов живот] (1966), която се разполага в границите между интимната любовна лирика и историческия портрет, между дребнавото всекидневие и диалектическото напрежение между съвременния човек и природата. Заедно с Адолф Ендлер издава оспорваната поетическа антология "В тази по-добра страна" (1966). Следват стихосбирките "Ледников период" (1975), "Желязна ера" (1975), "Одисей в Итака. Стихове 1957-1974" (1976), "Мотек казва" (1990), "Палимпсест" (1990), романът "Приятелите на Лахмунд" (1991), сборникът с разкази "Из другия свят" (1998), стихосбирката "Часът на духовете" (1999), "Съчинения в шест тома" (2000) и посмъртно издадената поетическа книга "Посещението" (2003).
          За творчеството си Карл Микел е отличен с литературната награда на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1978), наградата "Вилхелм Мюлер" на провинция Саксония-Анхалт (1997) и наградата "Кристиан Вагнер" (1998).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ