ЕДУАРД МЬОРИКЕ (1804-1875)

е късен немски романтик, лирик и белетрист, представител на "Швабската школа". Роден е в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета "Тюбингер щифт" протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни - цикъла "Перегрина" (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа за дълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.
          Едуард Мьорике с неговите "Стихотворения" (1838-1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от "насладите и тегобите" на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф. През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда "Мьорике".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ