НОВАЛИС (1772-1801)

е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, родоначалник на немския литературен романтизъм. Роден е в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се изпълва с трансцендентален идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, философа Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.
          Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание "Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква. Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според него само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът - жрец и пророк - е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта" (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.
          Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на XIX век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от XX век, както и в ранните творби на Херман Хесе. В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ