ХЕЛМУТ ПРАЙСЛЕР (1925-2010)

е немски поет и автор на книги за деца, роден в Котбус. В края на Втората световна война пребивава две години в белгийски военнопленнически лагер. След това става учител и следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг. Създава си име още с първата стихосбирка "Гласове на мъртвите" (1957) - поредица от въображаеми епитафии на загинали немски войници, - повлияна от естетиката на Бертолт Брехт и вдъхновена от книгата на американския поет Едгар Ли Мастърс "Антология Спун Ривър". Като продължение следват "Гласове на живите" (1958) и "Гласове на потомците" (1961), в които Прайслер прославя "новия живот" в традициите на агитационната поезия на Ерих Вайнерт и Куба.
          Но освен като "партиен поет" Хелмут Прайслер се откроява и като автор на съкровена любовна и интимна лирика. Сред най-значимите му книги са "Между треви и звезди" (1963), "Щастието да е трайно" (1971), "Моят копнеж: човекът" (1976), "Мечтани брегове" (1979), "Лотосови семена" (1984), "С тебе искам да живея" (1988), "Зелена диша земята" (1988). Прайслер е и съставител на антологията "Немска любовна поезия от Валтер фон дер Фогелвайде до наши дни" (1963).
          След политическата промяна в Германия през 1989 г. Хелмут Прайслер е поканен в 1993 г. да участва в писателска среща, където в самокритичен план поставя въпроса: "Как да се справят писателите от ГДР с рухването на илюзията на столетието?" За творчеството си поетът е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1966).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ