РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ (1875-1926)

е роден в Прага, но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата Австро-Унгарска империя. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство. По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес пет години прекарва във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из Италия, Испания, Франция, Дания, Швеция и Швейцария. Сред тях особено значение има пътуването му до Москва, където многократно се среща с Лев Толстой.
          В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка - така публикува книгите "Живот и песни" (1894), "Жертва на ларите" (1895), "Увенчан от сънища" (1896) и "Пред Рождество" (1897), които в 1903 г. обединява в сборника "Първи стихотворения". В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката "Книга на образите" в четири части (1902-1906). В Париж той става секретар на скулптора Огюст Роден, който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си "Часослов" (1905), посветена на писателката Лу Андреас-Саломе, близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника "Нови стихотворения" (1907), както и книгата "Реквием" (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа "Записките на Малте Лауридс Бриге" (1910), Рилке заминава за Северна Африка, а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък "Дуино" на Адриатическото крайбрежие - там започва да пише прочутите си "Дуински елегии" (1912-1922) и замисля цикъла "Сонети към Орфей" (1923), негова поетическа изповед. Последните си години проживява в Швейцария, където приятели му предоставят една кула в така наречения "Замък Мюзо". Там Рилке, вдъхновен от лириката на близките му Пол Валери и Андре Жид, пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му - "Les Roses" (1927). Умира от левкемия и е погребан в двора на малка църква сред Бернските Алпи.
          Поезията на Райнер Мария Рилке - от неговата първа книга "Живот и песни", написана в маниера на сецесионния "югендстил", до последните му предсмъртни стихове - е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава "чисто изкуство", отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е смъртта и копнежът по отвъдното. За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото. Младежката му книга "Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке", създадена през 1899 г. и публикувана в завършен вид в 1906 г., е преведена на български от Гео Милев. В чест на поета е учредена престижната награда за лирика "Райнер Мария Рилке".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ