ХАНС ЗАКС (1494-1576)

е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.
          Ханс Закс е син на прост шивач, сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките Дунав и Рейн, след това из Холандия и Средна Германия. В двора на император Максимилиан I в Инсбрук изучава "майсторското пеене", а след това в Мюнхен взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в 1516 г. се завръща в Нюрнберг, Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във Франкфурт.
          Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на Мартин Лутер - в една от прочутите си поеми от 700 стиха го възхвалява като Витенбергския славей, който с трелите си поразява римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от "новото време" на Реформацията. Творбите му, на брой общо над 6,000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен "морал". Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.
          Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение "Поетическото послание на Ханс Закс" (1776). Началната сцена на своя "Фауст" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "кнителферз". В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867). В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия "Ханс Закс".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ