НЕЛИ ЗАКС (1891-1970)

е немска поетеса, автор на театрални пиеси и преводачка, родена в Берлин в семейството на изобретател и фабрикант. Израства в култивирана еврейска среда, отрано музицира, пише стихове и желае да стане балерина. Толкова е впечатлена от дебютния роман на Селма Лагерльоф "Сага за Йоста Берлинг" (1891), че започва да си кореспондира с шведската писателка и това общуване ще продължи повече от тридесет и пет години.
          Нели Закс живее в усамотение и не участва в обществения живот. В 1921 г. с помощта на писателя Стефан Цвайг издава първата си стихосбирка "Легенди и разкази", създадена в стила на неоромантизма и възпяваща природата и музиката. Поетесата се вдълбочава в трудовете на Мартин Бубер и усвоява неговите хасидистки възгледи. След 1933 г. Нели Закс прекарва "седем години под ужаса на Хитлер", а творбите ѝ са официално забранени. Едва в 1940 г. успява чрез името на току-що починалата нобелистка Селма Лагерльоф да получи виза за Швеция и в последния момент преди изпращането ѝ в концлагер се преселва заедно с майка си в Стокхолм (цялото останало семейство загива в лагерните пещи).
          В емиграция поетесата изкарва прехраната за себе си и майка си като перачка, научава шведски и започва да превежда модерна шведска лирика на немски. Едва в 1953 г. получава шведско гражданство. Нели Закс записва и по-късно публикува стиховете, които е носила в съзнанието си през дните на страдания в родината си. За дълго остава непризната в западната немскоезикова общност и е издавана със съдействието на поета Йоханес Р. Бехер само в Източна Германия - там излиза стихосбирката ѝ "В обиталищата на смъртта" (1946), както и отделни стихове в списание "Зин унд форм". Едва след време в Амстердам излиза стихосбирката ѝ "Звездно затъмнение" (1949). През петдесетте години Нели Закс започва кореспонденция с поета Паул Целан, когото посещава в Париж през 1960 г. Постепенно тя си пробива път и в литературния живот на ФРГ и бива "открита" от младото поколение немски поети. Нейните стихосбирки "И никой не знае какво по-нататък" (1957) и "Бягство и преображение" (1959) излизат в Хамбург, Мюнхен и Щутгарт. Следват "Пътуване в безпрашието" (1961), "Все тъй смъртта празнува живота" (1961), "Пейзаж от викове" (1966) и издадената посмъртно "Разцепѝ се, нощ" (1971).
          Жалби и надежди за просветление озаряват книгите на Нели Закс. Пророческата ѝ поезия се корени в библейските псалми, староеврейските традиции и идеите на хасидизма. Творбите ѝ са изпълнени с болката и религиозната мистика на еврейския народ, като проникват в дълбокия смисъл на това мъченичество. "Небето те руши, ти вкусваш милостта", се казва в едно нейно стихотворение.
          Нели Закс е удостоена с редица литературни отличия, между които наградата "Дросте" на град Меерсбург (1960) и учредената на нейно име в град Дортмунд награда "Нели Закс" (1961), а в 1966 г., на седемдесет и петия си рожден ден, получава от ръцете на шведския крал Нобеловата награда - "за изключителните ѝ поетически и драматически произведения, които със завладяваща мощ тълкуват съдбата на еврейския народ". Парите от наградата поетесата дарява на нуждаещи се. Нели Закс не се завръща в Германия и умира в Стокхолм, достигнала световно признание.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ