ФРИДРИХ ШИЛЕР (1759-1805)

е велик немски поет - дълбок мислител, съвършен драматург и блестящ историк. Израства в Марбах в ограничена дребнобуржоазна среда и постъпва във военно училище, за да си осигури препитание. Там тайно изучава философия и прави първите си литературни опити. Ранното му творчество е свързано с литературното направление "Бурни устреми" и това се проявява най-вече в драмата му "Разбойници" (1781), чиято премиера в Манхайм предизвиква всеобщ възторг. Но заради присъствието са на премиерата Шилер е наказан с арест и официално му е забранено да пише "комедии и подобни глупости". В резултат поетът предприема бягство и под чуждо име заживява в имението на своя почитателка, където създава поставяната и до днес драма "Коварство и любов" (1783).
          Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте поетът става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи. Развива понятието "красива душа" - това е човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че "задължението и влечението" не си противоречат. Вече доста болен, Шилер се преселва при Гьоте във Ваймар, където след няколко продуктивни години умира от белодробна туберкулоза.
          Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване да красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството. Прочутата му "Ода на радостта" (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен - днес официален химн на Европейския съюз. В чест на поета литературни и културни награди "Фридрих Шилер" учредяват през 1920 г. швейцарската фондация "Шилер", през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ