ЕВА ЩРИТМАТЕР (1930-2011)

е немска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Нойрупин. Завършва германистика, романистика и педагогика в Берлин, след което се занимава с литературна критика и пише книги за деца и юноши. Омъжва се за известния романист и драматург Ервин Щритматер. Като член на комисията по чужда литература към Съюза на писателите в ГДР предприема много пътувания в Съветския съюз и Югославия.
          От 1966 г. Ева Щритматер започва да публикува стихотворения в списание "Нойе дойче литератур", а в 1973 г. излиза първата ѝ стихосбирка "Ще направя песен от тишина", която я прави изключително популярна. Стиховете на поетесата се отличават с прецизни наблюдения над "дребните неща", с моментни изблици на гняв, едва обуздавани от неизменно присъстващата рима, с любовни признания, които - по думите на Херман Кант - дразнят мъжете-читатели единствено с това, че не са отправени към самите тях... На много добър прием се радват и стихосбирките ѝ "Лунен сняг покрива полята" (1975), "Едничка розата надмогва всичко" (1977), "Разговор между двама" (1980), "Хелиотроп" (1983), "Дъх" (1988), "Под променящата се светлина" (1990), "Красавецът" (1997), "Любов и омраза. Потайни стихове" (2000), "Сто стихотворения" (2001), "Зимата след лошата любов" (2004) и "Пейзаж" (2005). Поетесата живее в Берлин и Шулценхоф край Гранзее.
          Ева Щритматер е носителка на литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1975) и наградата "Валтер Бауер" (1998).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ