Лудвиг Уланд


ВЕЧЕРНИ ОБЛАЦИ

Сред вечерните простори
Зървам облаци в жарава,
Ярка светлина огрява
Тях, неясните в тъмата.
И сърцето ми говори:
Мигом да се слеем ние,
Нека слънцето изтрие
Мрачините ми в душата.

1834


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Ludwig Uhland


ABENDWOLKEN

Wolken seh ich abendwärts
Ganz in reinste Glut getaucht,
Wolken ganz in Licht zerhaucht,
Die so schwül gedunkelt hatten.
Ja! mir sagt mein ahnend Herz:
Einst noch werden, ob auch spät,
Wann die Sonne niedergeht,
Mir verklärt der Seele Schatten.

1834