ЛУДВИГ УЛАНД (1787-1862)

е късен немски романтик, роден в Тюбинген; той е най-видният представител на "Швабската школа" - автор на балади, драми и политическа публицистика. В родния си град Уланд следва право и филология, след което пребивава в Париж, за да проучва старофренски и старонемски ръкописи. Приятелство го свързва с Аделберт фон Шамисо и тогава публикува книгата си "Стихотворения" (1815). За да си осигури препитанието, Уланд работи като адвокат, но се отдава и на активна политическа дейност, заради която е преследван. Наред с това събира, коментира и издава средновековни текстове, например "Валтер фон дер Фогелвайде, един старонемски поет" (1822). В 1829 г. Лудвиг Уланд става професор по немски език и литература в Тюбингенския университет, но след десет години - по политически причини - изоставя академическото поприще и се посвещава на научни изследвания. С литературно-теоретическите си трудове той си създава име на един от основателите на германистиката.
          Народностно обагрената лирика на Лудвиг Уланд притежава мощна първичност и езикова простота. В баладите си поетът разгръща преди всичко исторически и легендарни сюжети. В редица поеми - като в прочутата балада "Проклятието на певеца" (1814) - Уланд вгражда един основен мотив: властта на поезията, която формира човешкото съзнание и увековечава или обрича на забвение историческите събития и личности.
          Много от любовните и пейзажни стихотворения на Лудвиг Уланд са послужили за текстове на песни, композирани от Йоханес Брамс, Ференц Лист, Феликс Менделсон-Бартолди, Франц Шуберт, Роберт Шуман и др. В чест на поета град Вюртемберг учредява през 1992 г. литературната награда "Лудвиг Уланд".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ